Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Внезапно трите бойни кълба се отдалечиха едно от друго. Илдирийските кораби се пръснаха и се оттеглиха.

— Какво става, Язра’х? — попита Райдек’х. — Нападат ли ни?

По говорителите в стаята прозвуча гласът на тал О’нх.

— Внимание! Всички лайнери в готовност. Губернаторе, нещо се…

Язра’х не изчака да чуе останалото, грабна момчето и го издърпа от открития балкон. Антон хукна след тях, гледаше нагоре.

В небето се виждаха десетина огнени тела. Елипсовидни. Спускаха се бързо и оставяха следи от дим.

Антон си спомни историята, която бе разказал паметителят Вао’сх. Как голяма светлина се спуснала, за да срази врага.

— Вижте, хидрогите не могат да се измъкнат! — извика момчето. — Фероуите пристигат!

Огнените топки стигнаха до бойните кълба и се забиха в тях. Експлозиите разбиваха диамантените сфери на парчета. Фероуите имаха голямо числено превъзходство.

Всичко свърши за секунди и от небето започнаха да падат горящи останки.

Големи парчета от корпусите рухнаха на улиците и събориха няколко сгради. Други части паднаха в изгорените поля, в които преди се отглеждаше ниалия. Илдирийците пищяха и бягаха панически.

Оцелелите кораби на фероуите кръжаха в небето като гигантски светулки. След това се издигнаха и изчезнаха.

Удивеният Райдек’х се обърна към Язра’х.

— Фероуите са наши защитници, нали? Те ни спасиха!

Язра’х погледна надигащите се кълба дим и каза сухо:

— А може би ни докараха още по-големи неприятности.

Нира не се съмняваше, че след такива безредици магът-император ще се появи на Добро, и го очакваше с нетърпение. Гореше от желание да надникне в сапфиреносините му очи и да се увери сама каква е истината.

Атмосферата беше изпълнена с напрегнато очакване. Тя погледна загрубелите си зелени ръце. Тялото й беше подлагано на мъчения безброй пъти. Душата й бе опустошена от липсата на контакт със световните дървета. Бяха я откъснали от любовта й и по-късно й бяха отнели бебето. Накрая Удру’х я бе заточил на самотен остров, но тя бе успяла да избяга. Бе издържала толкова много изпитания.

Джора’х скоро щеше да е тук.

След бунта Осира’х беше объркана. Сякаш не можеше да проумее какво е станало и каква е била нейната роля. Понякога, когато не знаеше, че майка й я гледа, приличаше на нормално дете. Но това никога не траеше дълго.

Момичето сякаш усети мислите й и се усмихна странно.

— Може би промяната ще е за добро. Магът-император идва.

— Да, знам. — Гласът на Нира бе пресипнал. Беше готова… и мъничко уплашена.

Корабът на Слънчевия флот се спусна и Нира забърза към площадката за кацане. Сърцето й тупкаше бясно. Тя помнеше искрящите очи на Джора’х, целувките и ласките му. Спомни си първия път, когато я бе докоснал. Спомни си и как я бяха отвлекли от Призматичния палат, в нощта, когато убиха старата посланичка Отема.

Корабът направи кръг и кацна. От него слязоха неколцина готови за бой войници, строиха се и загледаха мърлявите човеци, които се приближаваха боязливо, като очакващи наказание деца.

След това се показа Джора’х, облечен в богато украсена роба, която отразяваше слънчевата светлина. Сапфиреносините му очи се втренчиха в Нира.

Краката й затрепериха. Не можеше да помръдне, сякаш беше пуснала корени. А след това цялото й колебание се изпари и тя хукна към него, без въобще да се замисля.

Илдирийските стражи извадиха оръжията си, но магът-император им изкрещя:

— Ако някой я докосне, ще го екзекутирам лично! — Войниците замръзнаха, сякаш поразени от зашеметител.

Нира забави ход, сякаш внезапно се бе разколебала. Направи още няколко крачки и спря пред него. Трепереше. Бе нормално да се чувства уплашена след всичко, което бе преживяла. Прегърнаха се.

— Жива си — каза той нежно. — Жива. — Тя се притисна към цветната му роба и усети биенето на сърцето му, слушаше топлия му глас. — Удру’х ме уверяваше, че си загинала. После пък каза, че си жива. Не знаех какво да вярвам.

— Аз също. — Толкова много неща се бяха случили, че между тях имаше огромна празнина. — Доколко мога да ти се доверя, Джора’х? В какво да вярвам вече?

Хората и илдирийците на Добро очакваха думите на мага-император и се бояха от тях.

Той се замисли, търсеше точните думи. После каза високо, на всички:

— Ще ви покажа в какво да вярвате. Между нас няма да има повече тайни… но ще ни трябва известно време.

Без да пуска Нира, Джора’х огледа изгорения лагер. Замисли се колко съдби са погубени тук в преследване на една съмнителна цел.