Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Тогава защо ни предупреждаваш?

— Защото не може да направите абсолютно нищо. — Пелидор си тръгна с усмивка.

Питър не се съмняваше, че председателят ще убие и него, и Естара при първата удобна възможност. Базил го заплашваше от години, защото не бе доволен от изблиците му на самостоятелност. Но докато кризата се задълбочаваше, Питър се бе надявал, че ще постигнат някакъв компромис и ще работят заедно.

Но Базил не искаше да чуе и дума. От чиста злоба ли беше всичко това? Та нали последните адекватни действия на краля по време на бунта на компитата доказваха правотата му! Базил Венцеслас беше като бясно куче, което трябва да бъде застреляно, за да не изпохапе още хора.

— Даниъл няма характер и съвест. Какъв крал може да бъде? — прошепна Естара съвсем тихо: знаеше, че сигурно ги подслушват.

— Такъв, какъвто иска председателят.

Даниъл щеше да се подчини на всяка заповед, за да не пострада.

— Естара, вече не може просто да избягаме. Базил… ако го оставим безнаказан, кой знае какво още ще направи… Човешката раса ще бъде унищожена от враговете си отвътре и отвън. Не мога да позволя това!

Тя го целуна и каза високо, без да се интересува от евентуалните подслушвани:

— О, вече си истински крал!

— Ама че странна сбирщина сме — промърмори Дейвлин Лотце.

На бившия кликиски свят Ларо бяха събрани множество различни групи, но колонията функционираше забележително добре. Бежанците от Крена се радваха, че са намерили нов дом след гибелта на тяхното слънце. Двамата оцелели от унищожената колония нямаха къде да отидат. Пленените скитници жадуваха да се завърнат при клановете си, а зевесетата, които ги пазеха, искаха да се изтеглят на Земята. Заради бунта на компитата ЗВС бяха повикали повечето войници обратно и тези, които бяха останали, се чувстваха напълно изолирани.

Междувременно Дейвлин се стараеше да остане незабелязан. Имаше съвсем малък шанс, но все пак шанс, да живее мирно и кротко и да не се връща на служба в Ханзата.

— Как каза, че ти е името? — Роберто Кларин избърса потното си чело с ръка и продължи да копае. Дебелият скитник не се плашеше от физическата работа, също като всички от народа му.

— Александър Немо. — Това бе псевдонимът, който си бе избрал.

Кларин сви вежди.

— Немо? Като Немо на Жул Верн?

— На латински означава „никой“. Един от прадедите ми имал ниско самочувствие и приел ново име, когато напуснал Земята.

— Сигурно е искал да скрие нещо. — Кларин се засмя. — Е, това важи за много от клановете. Но миналото рано или късно те настига.

Двамата копаеха напоителен канал, който трябваше да свърже изворите в кликиските кошери и новозасетите ниви. Над тях две ремори на ЗВС упражняваха въздушни маневри.

— Само хабят гориво, а ако ни потрябва, няма да имаме нито капка. Проклети зевесета! Мразя ги!

Дейвлин не беше сигурен, че маневрите са пилеене на гориво. Бе усетил нещо злокобно в Спиралния ръкав още преди бунта на компитата. Беше повярвал на Орли Ковиц, че роботи са унищожили колонията на Корибус. На практика на Ларо бяха останали само неопитните, не особено надеждни войници. Дейвлин се надяваше, че ще успеят да организират някаква защита в случай на нужда. В противен случай трябваше да го направи той.

Беше научил колко много командоси са загинали по време на нападението на фабриката за компита. Негови приятели, сребърни барети. Самият той беше барета, преди да стане специалист по по-различни дейности. След допълнителното обучение умееше неща, непостижими дори за най-добрите сребърни барети.

Кларин заслони очи и проследи двете ремори, които се прибираха в базата до транспортала.

— Не знам кое е по-лошо. Да кръжат горе със заредени оръжия или да слязат и да се опитат да ни помогнат. Сигурен съм, че няма да се справят и с най-простата работа. Ще провалят реколтата и през зимния сезон ще изпукаме.

— Не е чак толкова зле — отвърна Дейвлин. — Ние сме си експерти по оцеляване все пак.

Работниците се грижеха за генетично модифицираните култури: прибираха реколтата от бързо растящите сортове и непрекъснато засяваха нови. Скитниците бяха свикнали да прилагат иновативни техники, в които всяка капка вода и всяка бучка тор се използваха многократно. В сравнение със суровите космически условия тази планета беше за тях като детска площадка.

Дейвлин имаше опит в оцеляването и помагането на другите. Беше спасил колонистите на Крена и бе измъкнал Рлинда Кет и капитан Робъртс от нагласения военен съд. Двамата бяха избягали с кораба на Рлинда, а той бе настроил „Сляпа вяра“ на автопилот. След това, с помощта на холограма, бе убедил всички, че Робъртс е загинал при преследването. Засега всичко вървеше добре.