Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Естара въздъхна и се облегна на фонтана, без да обръща внимание на студените пръски, които мокреха гърба й.

— Ти си единственият ни съюзник в двореца, ОХ. Разчитаме на теб.

— Можеш да се свържеш със заместника Каин — каза намръщеният Питър.

— Или със сестра ми Сарейн, макар че не съм сигурна дали мога да й вярвам.

— Може би трябва да й се доверим. Както и на заместника и на капитан Маккамон. Малко са хората, които биха ни помогнали.

— Нима имаме друг избор? — попита Естара.

Вратата се отвори и Питър се обърна. Беше Базил Венцеслас. „На гости ли си ни дошъл, Базил? Да пием чай?“

— Не очаквайте повече информация от брифингите от капитан Маккамон — заяви Базил от прага. — Поправих тази грешка.

— Убеден съм, че капитанът на кралската стража не може да разбере защо се укрива стратегическа информация от краля.

— Точно това каза и заместникът Каин. Според него няма защо да крием информация от теб, след като не можеш да направиш нищо с нея.

— И ти не му повярва, нали? Мислиш, че като чета брифингите, ще измисля начин за сваляне на правителството?

Базил не отговори, а се обърна към ОХ.

— Ти защо си тук? Трябва да си при Даниъл, а не да си губиш времето с тези двамата. Те вече нямат нужда от услугите ти.

— Да, господин председател. — Учителското компи излезе.

На лицето на Базил се изписа нескрит гняв. Без да каже нищо, Питър хвана ръката на Естара и й помогна да стане. Председателят го бе научил, че мълчанието е най-лесният начин да накараш другия да говори.

— Днес нямам избор и трябва да те пусна на публично място. За кратко — каза Базил. И обясни, сякаш беше принуден да прави нещо, което му причинява болка: — Адарът на илдирийския Слънчев флот пристигна, непоканен. По някаква необяснима причина желае да се срещне с краля и кралицата. Предложих му да говори с мен, но той настоява за вашето присъствие. Много е упорит.

Питър оправи една невидима гънка на ризата си. Знаеше, че това е забележителен момент — илдирийците рядко посещаваха Земята.

— Значи ще се срещнем с него. Не бива да караме командира на Слънчевия флот да ни чака.

— Информирах го, че скоро ще му се наложи да контактува с нов крал — не можа да се стърпи председателят. — Трябва да му представя принц Даниъл. Като военен, адарът ще трябва да се съобрази с командната верига.

Питър го погледна в очите.

— Подиграваш ни се и разкриваш плановете си. Доста хазартна стратегия, Базил. Поне според това, което ме учеше.

— Явно си пропуснал много от уроците ми. Вече причини достатъчно щети и ще трябва да си понесеш последствията.

Илдирийският боен лайнер кацна пред Двореца на шепота. Гигантският кораб предизвикваше възхищение, точно както искаха илдирийците.

Въпреки мръщенето на Базил ОХ ги придружаваше като съветник и протоколчик.

— Подобно нещо се случи преди сто осемдесет и шест години, когато осъществихме първия контакт. Аз бях на борда на онзи лайнер, като независим говорител на „Пири“.

Срещата се предаваше на големи екрани на площада и по всички комуникационни мрежи. Зан’нх се поклони официално и пристъпи към краля и кралицата.

— Нося ви поздрави и предупреждение от Илдирийската империя. Магът-император научи, че хидрогите планират нападение срещу Земята.

Питър — чуваше възгласите на тълпата — се зачуди дали не би трябвало да се срещне с адара насаме. Но за илдирийците всички под лидера не бяха от значение. Зан’нх виждаше в лицето на краля най-важния представител на Ханзата и въобще не се интересуваше от останалите присъстващи. Питър осъзнаваше, че ако бяха в Двореца на шепота, срещата щеше да протече под контрола на Базил.

— И откъде е научил магът-император намеренията на хидрогите?

Зан’нх сякаш не очакваше подобен въпрос.

— Той не се отчита пред мен. Просто следвам заповедите му. Но ви нося надежда. Заради старото ни приятелство с хората Слънчевият флот е готов да изпрати цяла кохорта — триста четиридесет и три бойни лайнера — за защита на Земята. Ще се сражаваме с вас срещу хидрогите.

Въпреки че адарът изглеждаше съвсем искрен, Питър не можеше да повярва на думите му. Чу гласа на Базил през малкия микрофон в ухото си.

— Приеми! Приеми!

Защо ли адарът изглеждаше притеснен. Дали не криеше нещо? Дали Ханзата нямаше да плати скъпо за илдирийската помощ?

— Какво ще поискате в замяна? Нима ще рискувате толкова кораби само в името на дружбата?

— А това не е ли достатъчно? — Лицето на илдирийския командир беше непроницаемо. — Няма ли да направите същото, ако се наложи?