Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

През телевръзката се носеха хиляди съобщения. И той изслушваше всичките.

И така разбра за съдбата на отдавна изчезналата Нира Кали.

Спомняше си ентусиазираната млада зелена жрица, която бе заминала с посланик Отема на Илдира, за да проучи Сагата за седемте слънца. След това фиданката й бе унищожена и връзката с нея бе изчезнала. Предишният маг-император бе заявил, че тя е мъртва, и никой не се бе усъмнил в думите му.

Сега ужасната истина се разкриваше със скоростта на горски пожар. Мислите и спомените на Нира бяха неудържими. Дори високите световни дървета на Терок потръпваха от разкритията й.

Всички зелени жреци узнаха за предателството, размножителната програма и тайните на илдирийците. Това променяше всичко, което си бяха мислили за тях.

А имаше и още.

Нира разгласи за принудителния съюз на мага-император с хидрогите и за предстоящата атака срещу Земята. Бенето осъзнаваше какво се опитват да постигнат илдирийците и как трябва да реагира. Обрат след обрат. Хидрогите нападаха Земята! Родното място на човечеството щеше да бъде унищожено, ако някой не го защитеше.

Войната беше навсякъде.

Зелените жреци предадоха новината из целия Спирален ръкав, но откъснатите колонисти не можеха да направят нищо. Военните сили на Ханзата не бяха достатъчни, за да защитят Земята от бойните кълба.

Бенето осъзнаваше какъв е залогът и взе решение, което не се нравеше на верданите.

— Ще взема двадесет от новите ни кораби и ще отида да помогна на Земята.

Усети отговора на дърветата. Те смятаха, че Земята е малка част от бойното поле, и не искаха да разпиляват силите си по незначителни цели. Но Бенето бе непреклонен.

— Независимо от глупостите на настоящото правителство тази планета е дом на човечеството. Семената на нашата раса са дошли оттам, корените ни са дълбоки. Все още си спомняме горите и джунглите. — Поток от образи припомни на верданите какво е заложено. — Трябва да я спасим.

Зелените жреци бяха съгласни с него и дърветата бяха принудени да отстъпят. В съзнанието си усети предупреждение от Натон, от Двореца на шепота. Екипажите на последните оцелели кораби на ЗВС бяха изнервени, но готови за битка. Как ли щяха да реагират, като видеха дървесните кораби? Бенето имаше нужда от средство за директна комуникация с тях.

Солимар разбра, че може да помогне, и се втурна към гъбения риф за необходимите части. При възстановяването на града добронамерените скитници бяха инсталирали нови комуникационни системи. Той откачи една и я отнесе до кораба на Бенето. Сели вървеше подире му.

Бенето разтвори бронираните плочи и им оформи проход. Усещаше как се изкачват по тунелите към главната зала.

Сели спря и го погледна със страх, тъга и учудване. Солимар също беше неспокоен. Бенето усещаше чувствата му през телевръзката.

Помръдна тялото си, което се бе сляло, сраснало се беше с кораба.

— Видя ли, Солимар? Световната гора има нужда от човешките ти умения. Всеки жрец може да стане пилот, но малцина имат твоите умения.

Широкоплещестият младеж не изглеждаше убеден.

— За да свържа тази проста машинка? Всеки може да го направи.

Сели се намръщи.

— Колко терокци разбират техниката като теб? Кой друг е построявал хвърколет от отпадъци? Кой ще поддържа скитническите системи, ако заминеш?

— Всеки може да се научи.

— Но сега няма да е нужно.

Бенето посочи къде иска да бъде инсталирана комуникационната система.

— Ако успея да се свържа със ЗВС, ще мога да координирам боя. Или поне да им кажа да не стрелят по мен.

Сели го прегърна и каза тъжно.

— Повече няма да те видя, нали?

Дървеното му лице се усмихна.

— Тялото ми всъщност не е и не беше тук. Но завинаги ще съм част от гората. Солимар знае как да се свърже с мен. — Тя като че ли се успокои от чутото. — Трябва да тръгвате. Време е за излитане. Все пак водим война.

Сели не го пусна веднага. Винаги държеше да я приемат като голяма, но точно сега му напомняше за малката сестра, каквато щеше да си остане винаги. Бенето съжаляваше, че не бе успял да свърши някои неща по време на втория си живот, но имаше сериозни задължения. На първо време трябваше да спаси Земята от хидрогите.

Сели и Солимар излязоха от кораба и Бенето го запечата, подготвяше се за полет и война.

Протегна ръце и усети как дървото се раздвижва. Огромните клони и листа едва удържаха на гравитацията, но в открития космос щяха да се протегнат и да прегърнат звездите. Останалите пилоти също привикваха към корабите си.