Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Ще се спусна дълбоко в недрата на гиганта.

— При това налягане и отровната атмосфера — невъзможно!

— Значи, в името на Пътеводната звезда, ще направя и невъзможното.

Сборният пункт на Харибда бе по-препълнен, отколкото бе очаквал. Толкова много доброволци, които да превозят венталите! Явно много хора мразеха хидрогите. Поне можеше да е сигурен, че няма да загубят войната заради липса на ентусиазъм и жива сила.

Вълните се разбиваха в скалистите площадки за кацане. Природата правеше впечатление дори на свикналите с всякакви условия скитници.

Нико приземи „Водолей“ до няколко големи кораба, предоставени от Дел Келъм и останалите кланове на Голген. Зет Келъм пилотираше един, от танкерите и настоятелно повтаряше по комуникационните канали, че се справяла. Никой не смееше да й противоречи открито, особено Нико.

Пристигнаха и четиринадесет цистерни от Плумас, заедно с по-малки корабчета, и беше само въпрос на натоварване и определяне на курсовете. Това беше административен проблем, извън компетентността на Нико — той организираше трудно дори собствените си курсове. Говорителката Перони трябваше да се появи скоро и да му помогне.

Останалите водни носачи бяха разпространили вестта в Спиралния ръкав и събираха доброволци на различните океански светове, откъдето щяха да се включат в атаката срещу хидрогите. В операцията щяха да участват повече от сто кораба. Скоро врагът нямаше да има къде да се скрие.

Но усилията трябваше да се координират. Скитниците бяха своенравни и не биваше да ги оставят да летят, накъдето си искат, защото щяха да пропуснат някои важни планети и да ударят други по няколко пъти. А ако се забавеха твърде много, хидрогите можеха да намерят начин да ги спрат. Или да избягат с бойните си кълба.

Нико нямаше представа колко са хидрогските планети. Стотици, хиляди? Благодарение на възобновените операции на Голген скитниците разполагаха с достатъчно екти. Но ако не се организираха добре, целият план щеше да се оплеска!

Вече имаше главоболие.

Той излезе и се присъедини към останалите, които нямаха търпение да тръгнат. Дел Келъм и някои от другите водачи на кланове бяха добри организатори, но все още не искаше да им прехвърля задачата. Така или иначе, едва ли щяха да го послушат. Погледна към небето с надеждата да види говорителката Перони.

Накрая реши да започне товаренето. Беше сигурен, че ще се справи с тази част, защото венталите знаеха какво да правят. Той нареди на очуканите плумаски танкери да застанат над океана и да отворят товарните си отсеци.

— Не съм сигурен, че помпите ни ще се справят — заяви скептично Кейлъб Тамблин. — Танкерите използват хидростатичното налягане в подземната кухина.

— Може да се наложи да ползваме ведра и варели за по-малките кораби — добави един от близнаците по същия канал. — Но ако трябва, ще го направим.

Нико нямаше колебания.

— Повярвайте ми, венталите искат да се качат на борда. Само стойте и гледайте.

Океанът сам се погрижи за останалото. Живите вълни се надигнаха и започнаха да пълнят цистерните, отричайки гравитацията. Венталите изпълваха всяко свободно пространство на скитническите кораби.

Нико стоеше на скалите и вдъхваше миришещия на озон въздух. Операцията се проточваше с часове, докато корабите проверяваха системите си, състезаваха се за позиция въпреки необятността на океана и се пълнеха с вода. Вероятно същото се случваше и на другите водни светове, докато скитниците се готвеха за атака.

— Щом доставите водата до газовите гиганти, венталите ще се разпръснат като неудържим потоп. Дрогите няма да знаят какво ги е ударило. — Той се засмя. — Е, може и да знаят, но пак ще загубят.

— Зевесетата не се справиха много добре в битката на Оскивъл, — каза кисело Зет Келъм. — Ще е удоволствие да им покажем как се прави.

— По дяволите, звучи по-добре от кликиския факел — добави баща й. — Поне не унищожава планетата!

По залез се приближи още един малък кораб. От океана се издигна дебела струя и оформи жива площадка за кацане встрани от скалистия архипелаг. Нико беше сигурен, че това е говорителката Перони, още преди тя да се появи, уверена и изпълнена с живот. Младият пилот се успокои. Тя щеше да организира цялата операция!

Скитниците се събраха. Нямаха търпение атаката да започне. Ческа ги огледа, доволна от толкова доброволци.

— Джес току-що ми изпрати съобщение. Той ще нападне незабавно Кронха 3, останалите атаки ще го последват. Набелязали сме газовите гиганти из Спиралния ръкав. Венталите са разпратили подробна навигационна информация на водните носачи и техните екипи. Няма да има преплитане на мишените, всеки ще знае къде да отиде.