Дъглас Адамс - Ресторант „На края на Вселената“

— Ъъъ, Втори… — каза меко Капитанът.

— Сър?!

— Бъди добро момче и се разкарай оттука, ако обичаш. Поне във ваната ме остави да си почина.

Очите на Втория се свиха и заприличаха на две — както им викат в средите на Крещящите и Убийците — студени цепки. Вероятно това се прави с цел противникът да остане с впечатлението, че си изгубил очилата или че се мъчиш да не заспиш, но защо в това трябва да има нещо заплашително е въпрос, който все още няма отговор.

Направи крачка-две към капитана. Устата му (на Втория) — една твърда, тънка рязка. И отново, трудно е да се разбере защо, това се тълкува като войнствено държане. Ако по време на разходките си из джунглите на Траал случайно попаднеш на легендарния Кръвожаден звяр Бъгблатер, имаш сериозни основания да се радваш, ако устата му представлява тънка, твърда рязка и не е както обикновено зейнала паст с остри, олигавени зъби.

— Позволете да ви напомня, сър — изсъска Вторият на Капитана, — че лежите в тази вана от повече от ТРИ ГОДИНИ?!

И като нанесе този последен удар, Вторият се завъртя на пети и се оттегли гордо в един ъгъл, за да се упражнява в мятането на гневни погледи срещу огледалото.

Капитанът се въртеше смутено във ваната. Усмихна се притеснено на Форд.

— Ами човек трябва хубаво да си почине при такава напрегната работа като моята — каза той.

Форд си смъкна бавно ръцете. Това не предизвика никаква реакция. Артър също свали своите. Пристъпвайки много бавно и внимателно, Форд се приближи до пиедестала на ваната. Потупа го с ръка.

— Красиво нещо — излъга той.

Чудеше се дали ще стане нещо, ако се усмихне. Много бавно и внимателно той се усмихна. Нищо не се случи.

— Ъъъ… — каза той на Капитана.

— Да? — каза Капитанът.

— Ами имате ли нещо против — каза Форд, — ако ви попитам в какво именно се състои вашата работа.

Една ръка го потупа по рамото. Обърна се рязко.

Беше първият офицер.

— Вашите питиета — каза той.

— О, благодаря ви — каза Форд.

Двамата с Артър взеха по един джинс-тоникс. Артър отпи от своя и с изненада откри, че много прилича на уиски със сода.

— Искам да кажа, нямаше как да не забележа — рече Форд, като също отпи една глътка — труповете в трюма.

— Трупове ли? — изненада се Капитанът.

Форд замълча и се замисли. Човек не бива да прави прибързани заключения, каза си той. Възможно ли беше Капитанът да не знае, че на кораба му има петнадесет милиона мъртъвци?

Капитанът му кимаше весело с глава. И като че ли си играеше с едно гумено пате.

Форд се огледа. Вторият го наблюдаваше в огледалото, но веднага отмести поглед — очите му бяха в постоянно движение. Първият офицер просто стоеше с таблата в ръка и се усмихваше благо.

— Труповете ли? — повтори Капитанът.

Форд облиза устни.

— Да — каза той, — всички онези мъртви телефонни хигиенисти и специалисти счетоводители, нали разбирате, долу в трюма.

Капитанът го гледаше втренчено. Изведнъж метна глава назад и се изсмя.

— О, ама те не са мъртви — каза той. — Боже мили, не са, разбира се, те са само замразени. По-късно ще бъдат съживени.

Форд направи нещо, което правеше много рядко — премигна.

Артър сякаш се пробуждаше от някакъв транс.

— Искате да кажете, че трюмовете ви са пълни със замразени фризьори? — попита той.

— О, да — отговори Капитанът. — Долу има милиони фризьори, изморени телевизионни продуценти, застрахователни агенти, чиновници, служители от охраната, говорители на разни организации, експерти по организацията на труда и какви ли не още. Ще колонизираме нова планета.

Форд се олюля леко.

— Интересно е, нали? — каза Капитанът.

— Какво? С онези там долу ли? — попита Артър.

— Не ме разбрахте правилно — каза Капитанът. — Ние сме само единият от корабите на Флотилия „Ноев ковчег“. Този е Ноев ковчег В, нали разбирате. Извинете, мога ли да ви помоля да пуснете още малко топла вода?

Артър изпълни молбата му и във ваната се изля цял потоп пенеста розова вода. Капитанът въздъхна от удоволствие.

— Много ви благодаря, скъпи друже. Моля ви, сипете си още пиене.

Форд изпи на един дъх своята чаша, взе бутилката от подноса на първия офицер и пак я напълни догоре.

— Какво представлява — попита той — Ноев ковчег В?

— Това, което виждате — отговори Капитанът, като плискаше весело по пенестата вода с патето.

— Да — каза Форд, — но…

— Ами виждате ли, всичко започна с това — каза Капитанът, — че нашата цивилизация, планетата, от която идваме, беше, така да се каже, обречена.