Дъглас Адамс - Ресторант „На края на Вселената“

Ваната стоеше върху шестфутов пиедестал от грубо обработен воден кристал и беше в ужасен бароков стил; подобни неща не се срещат често извън залите на Максимегалонския музей за творби на болни мозъци. Във вътрешността на кристала беше разположена в безпорядък една сложна плетеница от тръби, обвити със златен лист — за да изпъкват, вместо да бъдат старателно погребани посред нощ в незнаен гроб; а крановете и душът надминаваха и най-извратената представа за грозота.

Разположената в центъра на мостика вана изглеждаше съвсем не на място и с горчивото чувство, че това е така, Вторият се приближи към нея.

— Здравейте, сър! — извика той със стиснати зъби — трудно беше за изпълнение, но той го усъвършенстваше от години.

Едно голямо добродушно лице и една добродушна, покрита с пяна ръка се показаха над ръба на чудовищната вана.

— А, здравейте, Втори — каза капитанът, като помаха сърдечно с гъбата, — доволен ли сте от днешния ден?

Вторият капитан се изпъна дори повече отпреди.

— Доведох двамата пленници, които открих в хладилно отделение номер седем, сър! — изджавка той.

Форд и Артър се изкашляха смутено.

— Ъъъ… здравейте — казаха те.

Капитанът им се усмихна лъчезарно. Значи Вторият наистина бе докарал пленници. Браво на него, помисли си капитанът, приятно е да видиш човек, който върши работата, за която най го бива.

— О, здравейте, момчета — каза им той. — Извинете, че не ставам. В момента се къпя. Ще пиете по един джинс-тоникс, нали? Погледнете в хладилника. Първи.

— Слушам, сър.

Интерес представлява фактът — макар и засега да не е известно доколко е важен, — че някъде към 85 процента от всички познати светове в Галактиката, били те примитивни или високо развити, са изобретили едно питие, наречено джинс-тоникс, или джии-Н-С-Т’Н-икс, или джинс-о-никс, или… — вариациите на същата фонетична тема са повече от хиляда. Самите питиета не си приличат и варират между Сиволвианския чианитомнигс, който представлява най-обикновена вода с температура малко над стайната и Гаграканския цджинс-тони-кс, който може да убие вол от сто метра разстояние. Всъщност единственото нещо, което е общо за всички тези питиета, като изключим факта, че звучат еднакво, е това, че са били изобретени и назовани преди съответните светове да установят контакт с други светове.

Как можем да го изтълкуваме този факт? Никак, защото той си остава в пълна изолация. И все пак той съществува, въпреки че не се вписва в ни една от теориите на структуралната лингвистика. Старите лингвисти-структуралисти много се ядосват, когато млади лингвисти-структуралисти започнат да го чоплят. А младите лингвисти-структуралисти много обичат да се занимават с него и будуват до късно през нощта, убедени, че са пред прага на някакво изключително важно откритие, и в последна сметка се превръщат в преждевременно остарели лингвисти-структуралисти, които ги е много яд на младите. Структуралната лингвистика е една злощастна, разделена на два враждуващи лагера дисциплина и мнозина от тези, които се занимават с нея, най-често прекарват нощите си в опити да удавят грижите си в Уисгис Зода.

Вторият стоеше пред ваната на Капитана и трепереше от разочарование.

— Не желаете ли да разпитате задържаните, сър? — изквича той.

Капитанът го изгледа слисано.

— А за какъв дявол ми е притрябвало да ги разпитвам? — попита той.

— За да разследвате случая, сър! Да откриете с каква цел са дошли тук!

— О не, не, не — каза Капитанът. — Предполагам, че просто са отскочили, за да пийнем по един джинс-тоникс, не смяташ ли?

— Но, сър, те са мои пленници! Аз трябва да ги разпитам!

Капитанът ги измери с колеблив поглед.

— Е, добре — каза той, — щом трябва. Попитай ги тогава какво искат да пият.

В очите на Втория се появи студено злобно пламъче.

Той се приближи бавно към Форд Префект и Артър Дент.

— Е добре, нищожества — изръмжа той, — отрепки такива…

Ръгна Форд Префект със Смърт-О-Запния пистолет.

— По-спокойно, Втори — предупреди го кротко Капитанът.

— КАКВО ИСКАТЕ ДА ПИЕТЕ?!! — изкрещя Вторият.

— Ами с удоволствие бих пийнал един джинс-тоникс — каза Форд. — А ти, Артър?

Артър премига няколко пъти.

— Какво? О, ъъъ, да — рече той.

— СЪС ИЛИ БЕЗ ЛЕД?! — изрева Вторият.

— О, със, ако обичате — каза Форд.

— ЛИМОН??!!

— Да, ако обичате — каза Форд. — А да имате от ония малки бисквитки? Нали ги знаете, онези с вкус на сирене?

— ТУК АЗ ЗАДАВАМ ВЪПРОСИТЕ!!! — нададе вой Вторият, като целият се тресеше от едва сдържан бяс.