Дъглас Адамс - Почти безобидна

И му подсказваше.

Подсказваше му, доколкото можеше да се разбере, че го чака много тежък месец, че ако не поеме нещата в свои ръце, те ще се развиват от лошо към по-лошо. Трябваше да предприеме някои конструктивни действия и да премисли положението.

Наистина. От звездната карта, която си бе изработил с помощта на книгата и компютърната програма, която му бе направила милата Триша Макмилън, за да може да трансформира нужните астрономически данни, това личеше пределно ясно. Астрологията с център Земята трябваше да се преработи, за да бъде от полза на гребулоните, намиращи се на десетата планета от Слънчевата система.

Изчисленията показваха с абсолютна яснота, че наистина го чака тежък месец, още от днес. Защото днес Земята изгряваше в Козирог, а това беше много лошо за Лидера на гребулоните, чийто характер показваше всички особености на класически телец.

Сега беше време, говореха звездите, за предприемане на конструктивни действия и за вземане на тежки решения. Сега трябваше да види какво е нужно да се направи и да го направи. Това беше много трудно за него, но той знаеше, че никой никога не е твърдял, че трудните неща не са трудни. Компютърът вече следеше и предсказваше секунда по секунда местоположението на планетата Земя. Подаде команда на големите сиви куполи да се завъртят.

Тъй като всички уреди за наблюдение на гребулоните бяха насочени към Земята, те не успяха да разберат, че в Слънчевата система се е появил още един източник на данни.

По една случайност шансовете им да засекат този друг източник — масивен, жълт пътностроителен кораб — на практика бяха равни на нула. Той беше на същото разстояние от слънцето, на което и Рупърт, но в диаметрално противоположна посока, почти скрит зад звездата.

Почти.

Големият жълт кораб искаше да следи какво става на десетата планета, без да го забележат. Беше успял да го направи.

Този кораб беше пълна противоположност на гребулоните и в много други отношения.

Неговият лидер, неговият капитан, много добре знаеше каква е целта му. Беше много проста и ясна и той я следваше просто и ясно вече от доста време.

Всеки, който знаеше каква е тази цел, би казал, че тя е ненужна и грозна, че не служи на живота, не олекотява стъпките на хората, не кара птичките да пеят и цветята да цъфтят. Точно наопаки. Абсолютната противоположност.

Но не беше работа на капитана да се тревожи за такива дреболии. Неговата работа беше да си гледа работата. Ако това водеше до известно стесняване на възгледите и зацикляне в мисленето, не беше негова работа да се безпокои. Тези неща бяха препращани на други, които на свой ред също имаха на кого да ги препратят.

На много, много светлинни години оттук, всъщност отвсякъде, се намира една мрачна и отдавна изоставена планета — Вогсфера. Някъде там, на един вонящ, обвит от мъгла и покрит с кал бряг се издига малък каменен монумент, заобиколен от мръсните, изпочупени, кухи черупки на последните блестящи елмазени припкащи раци, който отбелязва мястото, на което се смята, че е възникнал видът gon Vogunblurtus. В монумента е издълбана стрелка, сочеща в мъглата, а под нея с четливи букви е написано: „Спирката е там.“

Дълбоко във вътрешността на грозния жълт кораб капитанът на вогоните изсумтя и взе леко избелелия и изпомачкан лист хартия от масата пред себе си. Заповед за унищожение.

Ако трябваше да се разгадае точно откъде започваше работата на капитана, — която беше да си гледа работата, — всичко щеше да се сведе до този лист хартия, връчен му преди много, много време от неговия непосредствен началник. На него бе написана инструкция и заповед да се изпълни тази инструкция, а след това малкото квадратче отстрани да се отбележи с кръстче.

Капитанът веднъж бе изпълнил инструкцията, но някои неприятни обстоятелства му бяха попречили да постави кръстчето.

Едно от тези обстоятелства бе множествената природа на галактическия сектор, където възможното непрекъснато се объркваше с вероятното. Обикновеното унищожение не беше нещо по различно от това да се мъчиш да махнеш въздушен мехур изпод залепен тапет. Всичко унищожено неизменно се появяваше пак. Но с това много скоро щеше да се справи.

Другото обстоятелство бе, че малка група хора не се намираха там, където би трябвало да бъдат, когато би трябвало да бъдат там. И с това скоро щеше да се справи.

Третото обстоятелство беше архаичното, досадно малко устройство, наречено Пътеводител на галактическия стопаджия. Сега вече и то не беше проблем и дори с помощта на реверсивното инженерство се бе превърнало в основно средство за решаване на останалите проблеми. Капитанът бе дошъл единствено, за да гледа последното действие на тази драма. Сам нямаше нужда да помръдне и малкия си пръст.