Дъглас Адамс - Почти безобидна

— Дават я в новините! — извика Артър от съседната стая.

— Точно това казах — продължаваше Форд по телефона. — Лондонската зоологическа градина. На моята сметка.

— Тя е… Боже мой! — крещеше Артър. — Знаеш ли кой я интервюира?

— Добре ли разбирате английски език? — продължаваше Форд. — Говоря за зоологическата градина, малко по-нататък на тази улица. Не ме интересува дали е затворена вече. Не искам да си купя билет. Искам да купя нея. Не, не ме интересува дали имате друга работа. Вие обслужвате стаите, аз съм в стая и искам да ме обслужите. Имате ли лист хартия под ръка? Добре. Ето какво искам да направите. Всички животни, които могат да бъдат пуснати сред природата без опасност за живота им, да бъдат пуснати. Да се създадат екипи, които да следят как се адаптират…

— Това е Трилиън! — крещеше Артър. — Или… ъ-ъ-ъ… Боже, как не мога да понасям тази дивотия с паралелните вселени! Твърде объркващо! Трилиън, но друга Трилиън. Това е Триша Макмилън, както се наричаше Трилиън преди… ъ-ъ-ъ… Защо не дойдеш да гледаш, за да разбереш каква е тази работа?

— Минутка! — извика Форд в отговор и продължи да преговаря с персонала. — Ще ни трябват и някои природни резервати за животните, които не могат да се адаптират към естествените условия за живот. Наберете екип, който да открие най-добрите места. Може да се наложи да купим нещо като Заир или някои острови. Мадагаскар, Бафин, Суматра. Нещо такова. Ще ни трябват места с различни условия. Вижте, не разбирам как можете да го смятате за проблем. Научете се да възлагате отговорности. Наемете когото поискате. Залавяйте се за работа. Вярвам, че заплащането ще ви удовлетвори. И малко синьо сирене към салатата. Благодаря.

Форд затвори телефона и отиде при Артър, който седеше на ръба на леглото и гледаше телевизия.

— Поръчах малко гъши дроб — информира го Форд.

— Какво? — попита Артър, чието внимание бе изцяло погълнато от екрана.

— Казах, че поръчах гъши дроб.

— О! — отвърна Артър разсеяно. — Винаги имам угризения с гъшия дроб. Жестоко е към гъските, нали?

— Майната им — каза Форд и се изтегна върху леглото. — Не можеш да се притесняваш за всяко проклето нещо.

— Лесно ти е да го кажеш, но…

— Зарежи това — сряза го Форд. — Ако не искаш, ще изям и твоя. Какво става?

— Хаос! — отговори Артър. — Пълен хаос. Наслуки продължава да крещи на Трилиън… или Триша, или която е всъщност, че я е зарязала. Иска веднага да я заведе в нощно заведение. Триша се облива в сълзи и твърди, че никога не е виждала Наслуки, да не говорим за раждане. След това изведнъж започна да крещи за някакъв Рупърт, който си изгубил разсъдъка или не знам какво. Наслуки пак започна да хвърля разни неща и прекъснаха картината, за да излъчат малко реклами, докато двете се опитат да се разберат. О, ето, пак включиха студиото. Мълчи и гледай!

Появи се доста потресен говорител и се извини за прекъсването на предишните кадри. Все още не можело да се каже нищо конкретно, но момичето, наречено Наслуки Чест Полет Дент, било напуснало студиото, за да, хъм, за да си почива. Надявал се, че Триша Макмилън ще се появи утре. Междувременно нови съобщения за неидентифицирани летящи обекти дошли от…

Форд скочи от леглото, сграбчи най-близкия телефон и набра номер.

— Портиер? Искаш ли да притежаваш хотела? Твой е, ако до пет минути разбереш в кои клубове членува Триша Макмилън. Всички разноски за моя сметка.

Някъде далеч, в мастилените дълбини на Космоса, се извършваха невидими движения.

Невидими за никой от жителите на странната и неспокойна множествена зона, в чийто център се намираха многобройните вероятности на планетата, наречена Земя, но не и без последствия за тях.

В самата периферия на Слънчевата система, свит на едно канапе от изкуствена кожа, втренчен неспокойно в няколко компютърни и телевизионни екрана, много разтревожен седеше Лидера на гребулоните. Нервничеше. Нервничеше с книгата по астрология. Нервничеше с клавиатурата на компютъра. Нервничеше с видеоекраните, които му подаваха цялата уловена от апаратурата информация за планетата Земя.

Беше отчаян. Задачата им бе да наблюдават. Но тайно. До известна степен това му бе омръзнало, ако трябваше да бъде честен. Беше почти сигурен, че мисията им не бе единствено да седят с години и да гледат телевизия. Разполагаха и със съвсем друго оборудване, а това едва ли бе случайно. Просто по стечение на обстоятелствата бяха загубили истинската си цел. Имаше нужда от цел в живота, която да изпълни зиналата бездна в ума и душата му, и затова бе прибягнал до астрологията. Тя трябваше да му подскаже нещо.