Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

— Боя се, че дъщеря ми няма много време за нормално човешко общуване. Тя смята, че в живота съществуват по-важни неща, такива като фракталите и неевклидовата геометрия.

— Това тук — посочи Брадли кученцето — не ми прилича много на геометрична фигура.

За негова най-голяма изненада Ейда го възнагради с очарователна усмивка:

— Трябва да видите Лейди, когато я бърша след къпане и козината й щръква на всички страни. Тогава съвсем прилича на чудесен тримерен фрактал.

Брадли не разбра шегата, но се присъедини към смеха на останалите. Ейда несъмнено имаше добро чувство за хумор, стига човек да свикнеше да гледа на нея като на два пъти по-голямо момиче.

Осмели се да зададе друг въпрос:

— Числото 1,999 на навеса за лодки сигурно е в чест на прочутата програма на майка ти от края на века?

Доналд Крейг се изсмя.

— Чудесна хипотеза, Джейсън. Така предполагат повечето хора. Кажи му, Ейда, но постепенно.

Страхотната Ейда Крейг остави кученцето си на тревата, а то се заклати да проучи корените на най-близкия до тях кипарис. Брадли доби неприятното усещане, че Ейда се опитва да прецени коефициента му за интелигентност, за да подготви отговора си.

— Ако се вгледате внимателно, господин Брадли, ще забележите, че пред числото има знак минус, а над последната девятка — една точка.

— Е?

— Това е наистина минус едно цяло и 9, 9, 9 … и така — во веки веков.

— Амин! — добави Пат.

— Не би ли било по-лесно да се напише просто минус две?

— И според мен — засмя се Доналд Крейг, — но така не се говори с истински математик.

— Мислех, че вие сте такъв.

— За Бога, не, аз съм просто едно жалко пале в сравнение с Едит…

— …и младата дама тук, най-вероятно? Знаете ли, започва да ми става неудобно. А в моята професия това е ужасно усещане.

Смехът на Ейда спомогна да се разнесе странната неловкост, която обзе Брадли през последните няколко минути. Имаше нещо потискащо в това място, нещо зловещо, което витаеше отвъд границите на разума. Не беше нужно да се опитва да анализира — някакъв недоловим спомен се разпиляваше в момента щом се опиташе да го улови.

— Попитахте ме коя книга чета, господин Брадли…

— Моля те, наричай ме Джейсън…

— …ето, вижте я.

— Трябваше да се досетя. Той също е бил математик, нали? Но ме е срам да си призная, че никога не съм чел „Алиса“. Нашият най-близък еквивалент е „Магьосникът от Оз“.

— Чела съм и това, но Доджсън 9 9 Истинското име на Луис Карол е Чарлз Латуидж Доджсън. - Б. пр. … Карол… е много по-добър. Как ли би му харесало всичко това!

Ейда махна към езерата със странна форма и ниския навес със загадъчния надпис.

— Нали разбирате, господин Брад… господин Джейсън… това е абсолютната западна точка. Минус две е безкрайността на М-множеството. След нея няма нищо друго. Тук, където стоим сега, е Шипът… а най-малкото езерце е последното от мини-множествата в отрицателните стойности. Един ден ще засадим бордюр от цветя, — нали Пат? — който ще дава известна представа за фантастичните способности на двете главни криви. А тук, на изток, където се събират по-големите езера, това е Долината на морските кончета, на минус 0,745. Центърът на координатната система е, разбира се, в средата на голямото езеро. Но множеството не се простира толкова далеч на изток. Стойността на точката в Слонската пресечка, ето там, точно пред замъка, е около плюс 0,273.

— Ще приема всичките ти думи на доверие — отвърна Брадли напълно изумен. — Чудесно знаеш, че нямам и най-малка представа за какво ми говориш.

Което не беше съвсем вярно. Очевидно семейство Крейг бяха използвали богатството си, за да оформят пейзажа като някаква странна математическа фигура. Съвсем безвредна страст — в света имаше къде по-лоши начини за харчене на пари, а и явно са осигурили доста работа на местните жители.

— Мисля, че засега стига, Ейда — намеси се Доналд Крейг с много повече твърдост, отколкото бе проявявал досега. — Да дадем на Джейсън нещо да хапне, преди съвсем да сме го удавили в М-множеството.

Тъкмо тръгваха от алеята, където тесният канал се сливаше с най-малкото от езерата, когато мозъкът на Брадли отключи паметта му. Разбира се: тихата водна шир, лодката, кипарисите — всички ключови елементи от картините на Бьоклин! Странно как не се беше сетил по-рано…

Натрапчивата музика на Рахманинов нахлу от глъбините на съзнанието му — успокояваща, позната, вдъхваща увереност. Сега, когато бе открил причината за обзелото го безпокойство, сянката се вдигна от душата му.