Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

Ако Като бе очаквал да изненада посетителя си, трябваше да остане разочарован. Брадли вече беше запознат с всевъзможните планове за изваждането на „Титаник“, замисляни от творческия ум на някой мъж или жена на планетата.

— Продължете — каза той. — Нужна ви е огромна хладилна инсталация, нали?

Като се усмихна тържествуващ.

— Ни най-малко, благодарение на последните постижения в областта на физиката на твърдото тяло. Чували ли сте за ефекта на Пелтие?

— Разбира се. Охлаждането, получено при пускане на електрически ток през някои материали — не си спомням точно кои… Това е принципът, на който работят всички домашни хладилници от 2001 г. насам, когато пактовете за защита на природата забраниха всички флуоровъглероди.

— Точно така. Само че обикновената или „кухненската“ система на Пелтие не е особено ефикасна, макар да е достатъчна за производството на ледени кубчета, без да се пробиват дупки в добрия стар озонов слой над нас. Нашите физици обаче откриха нов клас полупроводници — малко отклонение от революцията на свръхпроводниците, — които повишават ефективността няколко пъти. Което означава, че считано от миналата седмица, всеки домашен хладилник е безнадеждно остарял.

— Убеден съм, че всички японски производители са съкрушени от това — усмихна се Брадли.

— Точно сега започва боричкането за патентни лицензни. Не сме пренебрегнали и рекламата, когато най-големият леден блок на света излезе на повърхността, нежно обгърнал кораба „Титаник“.

— Просто съм изумен. Но как ще осигурите захранването?

— Това е друга тема, която се надяваме да използваме… „да изковем от мечовете плугове“, макар че в този случай метафората е малко далечна. Смятаме да купим две неизползваеми вече атомни подводници една руска и една американска. Те ще генерират всички мегавати, от които имаме нужда, при това от няколкостотин метра дълбочина.

— А графикът?

— Шест месеца, за да инсталираме всичко на дъното. След това две години охлаждане по метода на Пелтие. Нали си спомняте — там долу водите са ледени. Ще трябва да смъкнем температурата само с няколко градуса и нашият айсберг ще започне да се образува.

— А как ще го спрете да не изплува, преди да сте напълно готови?

Като отново се усмихна:

— Да не навлизаме в подробности на този етап, но мога да ви уверя, че нашите инженери са помислили и за тази дреболия. Всъщност именно тогава ще се включите вие, ако приемете.

Дали знае за могъщите Паркинсън, зачуди се Брадли. Доста вероятно да има вече офертата им.

— Извинете ме за момент — каза Като и се обърна, за да отвори куфарчето си. Когато след по-малко от пет секунди застана отново с лице към събеседниците си, приличаше на едноок пират. Само едва забележимият проводник към клавиатурата в ръката му подсказваше, че превръзката на окото му наистина е някакво поредно чудо на техниката.

— Това май ме разобличава, че не съм истински японец — лошо възпитание, нали разбирате. Баща ми все още използва лаптоп от последното поколение Минг, но моноклите са много по-удобни.

Брадли и Крейг не можаха да се сдържат да не се разсмеят. Думите на Като бяха съвършено верни. Много преносими микросъоръжения вече използваха компактни микроекрани, които тежаха малко повече от чифт очила и често се монтираха върху тях. Макар че електроният монокъл беше само на сантиметър от окото, изкусна система от лещи придаваше на образа с размер на пощенска марка желаната големина.

Електронният монокъл беше чудесно средство за развлечение, но вършеше по-добра работа на бизнесмени, адвокати, политици и на всички, които имаха нужда от достъп до поверителна информация. Нямаше начин да се шпионират данните, които постъпваха в монокъла след набирането на личен код. Главният недостатък обаче беше, че прекомерната му употреба водеше до нови видове шизофрения — любима изследователска тема за специалистите по явлението „раздвояване на съзнанието“.

Когато Като привърши своята проповед, посветена на коефициенти, мегаватчасове, калория-тонове и градуси на месец, Брадли постоя мълчаливо, обработвайки информацията, постъпила в мозъка му. Много от подробностите бяха прекалено научни, за да бъдат възприети от първо чуване, но това не беше толкова важно. Можеше да ги проучи по-късно. Не се съмняваше, че изчисленията му са точни, но може би беше пропуснал някои съществени подробности. Случваше му се често…

Инстинктът му подсказваше, че планът е разумен. Беше се научил да възприема сериозно първите впечатления, особено когато бяха отрицателни, макар че не можеше да определи точната причина за мрачните си предчувствия. Този път наоколо нямаше лоши флуиди. Проектът звучеше фантастично, но можеше да заработи.