Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

— Звучи ми съвсем разумно; ценя откровеността ти. Това, което искаме да разберем на този етап, е дали проектът е осъществим в рамките на фиксираното време.

— За времето — да. Но за разходите — кой знае.

Рупърт Паркинсън се престори на изненадан от прямостта на думите му:

— Ние все още пресмятаме, нали, Рой?

Между двамата премина някакъв сигнал, който Брадли не можа да разбере, но Емерсън му подсказа решение с отговора си:

— Готов съм да се съобразя с всяко нещо, което ми предложи съветът, Рупърт. Ако операцията успее, ще върна всичко от План Б.

— А какво, ако мога да попитам, означава План Б? Освен това какво представлява План А? Не сте ми казали какво смятате да правите с черупката, когато я довлечете до Ню Йорк. Да я превърнете в нещо като „Ваза“?

Паркинсън вдигна ръце в престорено удивление:

— Ето че разкри План В — изстена. — Да, смятахме да го изложим на показ, след като най-сетне сме го докарали в Манхатън след стогодишно закъснение. Но ти сам знаеш какво може да се случи с един кораб, изваден на сушата след няколко десетилетия под водата. Консервирането на „Титаник“ с подходящи химикали ще ни отнеме десетки години и ще струва много повече, отколкото самото му изваждане.

— Така че ще го оставите в плитки води. Което означава, че ще го закарате във Флорида, тоест ще постъпите точно така, както предсказаха в онова телевизионно предаване.

— Виж, Джейсън, ние все още проучваме всички възможности: „Дисниленд“ е една от тях. Дори да се наложи да го оставим да си лежи на дъното; достатъчно е да спасим това, което е в каютата на прадядо. Добре че е отказал всички тези сандъци да бъдат превозвани като товар, в последната си радиограма се оплаква, че не е можел да диша от тях.

— И ти вярваш, че всичката стъклария е непокътната?

— Поне 90% от нея. Преди много векове китайците открили, че стоката им може да пътува по Пътя на коприната добре опакована в чаени листенца. Никой не е успял да предложи нещо по-добро, преди да открият полистериновата пяна. После продавали и чая, така че печелели и от двете.

— Малко се съмнявам точно за последната стока.

— Тук си прав. Жалко, чаят бил лична пратка от сър Томас Липтън, най-добрият сорт от цейлонските му владения.

— И си убеден, че би могъл да поеме удара?

— Разбира се: корабът се е забил в мека кал под ъгъл, движейки се със скорост около 30 възела.

Рупърт Паркинсън изключи чудото на електронния разум, възприемано вече толкова естествено, колкото телефонът едно поколение преди това.

— Ще ти се обадя отново преди края на седмицата, Джейсън. Утре има директорски съвет и се надявам да уточним всичко. Още веднъж благодаря за доклада. В случай, че решим да действаме, можем ли да разчитаме на теб?

— В какъв смисъл?

— В смисъл на действия под водата.

Настъпи дълга пауза, може би малко по-дълга от необходимото, както се стори на Паркинсън.

— Поласкан съм, Руп. Ще трябва да го обмисля, да видя как да го вместя в програмата си.

— Повярвай ми, Джейсън, не би имал друга програма, ако проектът тръгне. Това е най-голямата сделка, която някога са ти предлагали. — Щеше да добави: „Може би прекалено голяма“, но се отказа. Джейсън Брадли не беше човек, когото трябваше да обижда, особено ако се надяваше да върши някакъв бизнес с него.

— Напълно съм съгласен с теб. Иска ми се да се заема с това не само заради парите, които, надявам се, ще бъдат добри, но и заради предизвикателството. Нали знаеш — риск печели, риск губи. Радвам се, че ви видях, а сега трябва да бягам.

— Няма ли да поостанеш в Лондон? Мога да ти намеря билети за новия спектакъл на Андрю Лойд Уебър и Стивън Кинг. Малцина могат да се похвалят с тази привилегия.

Брадли се засмя:

— С най-голямо удоволствие, но съм обещал да бъда в Абърдийн най-късно днес следобед.

— Добре тогава. Ще държим връзка.

— Какво ще кажеш, Рой? — запита Паркинсън, когато останаха само двамата.

— Жилаво момче, а? Мислиш ли, че е хвърлил въдицата на големи шарани?

— Точно това се чудех. Ако е така, май е сбъркал адреса.

— О, нашите адвокати орли са си свършили работата?

— Почти; помниш ли посещението в „Лойд“?

— Как не!

Беше наистина паметен случай за извънградски посетител, дори през XXI в. „Новата“ сграда на „Лойд“ изглеждаше все още като архитектура на бъдещето. Но това, което най-силно беше впечатлило Емерсън, бе Регистърът на корабокрушенията — поредица от масивни томове, отбелязали почти всички драматични случаи в историята на мореплаването. Развеждащият им бе показал страницата за 12 април 1912 г., на която с гравьорски почерк бе изписана вестта, потресла света.