Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

Той сякаш имитираше действията на Брадли, насочвайки едно от месестите си пипала към него, като че ли и той на свой ред извършваше някакви маневри. „Да не вземе да ми пръсне нещо?“ — каза си учудено Брадли.

Никога не би повярвал, че толкова голямо нещо може да се движи така бързо. Дори в бронята си усети напора на светкавично изстреляната струя. Оскар включи на пълна скорост; явно хич не му беше до разходки по дъното подобно на масивна осмокрака маса. После всичко изчезна в облак от мастило, толкова гъст, че мощните прожектори на Джим станаха напълно безполезни.

Придвижвайки се бавно към повърхността, Брадли прошепна бавно на загиналия си приятел: „Е, Тед, отново успяхме, макар че няма с какво толкова да се похвалим този път.“

Съдейки по скоростта, с която се отдалечи Оскар, той не вярваше, да се върне отново. За първи път се постави на мястото на октопода, дори започна да изпитва симпатия към него.

Ето го, съвестно изпълнява мисията си да предотврати превръщането на Северния Атлантик в гробище на многобройните риби. И изведнъж като гръм от ясно небе се появява някакво чудовищно видение, святкащо с прожекторите си и размахващо застрашително израстъците си. Оскар бе реагирал, както всеки интелигентен октопод. Беше разбрал, че в океана се е появило много по-кръвожадно от самия него същество.

— Моите поздравления, господин Брадли — каза Негово високоблагородие, докато Джейсън бавно се измъкваше от снаряжението си. Това винаги се оказваше трудна и недостойна за гледане операция, но го поддържаше в добра форма. Ако наддадеше още някой и друг килограм, нямаше да може да се провира през пръстеновидния отвор.

— Благодаря ви, сър — отговори. — Всичко това е част от работния ми ден.

Принцът се засмя:

— Мислех, че ние, британците, сме на първо място в света по скромност. Предполагам, че не сте готов да разкриете тайната на странния си пожарогасител.

Джейсън се усмихна и поклати глава.

— Някой ден може да ми потрябва отново.

— Каквото и да съдържа — каза Роулингс с усмивка, — доста скъпичко ни излезе. Когато го следяхме с хидролокатора — странно какво слабо ехо издава, — Оскар несъмнено се придвижваше бързо към дълбочините. Но какво ли ще стане, когато огладнее и се върне отново? Няма друго място в Атлантическия океан, където плячката да е така богата.

— Готов съм да направим сделка с вас — отвърна Джейсън, и посочи очукания цилиндър. — Ако се върне, ще ви изпратя светкавично вълшебното си оръжие, за да пуснете ваш човек, който да се справи с него. Няма да ви струва и цент.

— Тук има някаква клопка — удиви се Роулингс. Не може да е толкова лесно.

Джейсън се усмихна, но не отговори. Макар че се опитваше да се придържа към правилата, усети слабо, съвсем слабо угризение. Поговорката „Който не работи, не трябва да яде“ означаваше също, че човек получава възнаграждение за свършена докрай работа. Беше спечелил парите си и ако някой го запиташе как точно е станало, щеше да отговори: „Ами не знаехте ли, че е много просто да се хипнотизира октопод?“

Имаше само една малка причина да не бъде докрай удовлетворен. Би искал да направи веднага справка в старата книга на Жак Ив Кусто, пророчески цитирана в енциклопедията. Интересно му беше да разбере дали Octopus giganteus изпитва същото отвращение към концентрирания меден сулфат, както сравнително дребничкият му десетметров братовчед Octopus vulgaris.

„Множеството на Манделброт, тук наричано М-множеството, е едно от най-забележителните открития в цялата история на математиката. Може би твърдението изглежда малко прибързано, но се надяваме да го докажем.

Заслепителната красота на създаваните от него образи означава, че привлекателността му е едновременно емоционална и рационална. Те неизменно предизвикват реакция на удивление сред онези, които никога преди не са се сблъсквали с тях; виждали сме хора, хипнотизирани от създадените от компютър филми, изцяло демонстриращи неограничените му — в буквалния смисъл — възможности.

Едва ли е изненада, че едно десетилетие след откритието през 1980 г. на Беноа Манделброт то наложи отпечатъка си върху изкуството и занаятите и послужи като модел за създаване на десени и щампи за тъкани, килими, тапети и дори бижута. Естествено холивудските фабрики за мечти скоро започнаха да го експлоатират двадесет и четири часа в денонощието…

Психологическите причини за тази привлекателност са все още загадка и може би ще останат завинаги загадка; навярно в човешкия мозък съществува някаква структура (ако може да се използва подобен термин за случая), която реагира на формите, създадени от М-множеството. Карл Юнг би останал изненадан и удовлетворен, ако можеше да разбере, че тридесет години след смъртта му компютърната революция, на чието начало бе станал свидетел, даде нов тласък на теорията му за архитиповете. Много от формите на М-множеството силно напомнят за ислямското изкуство. Може би най-добрият пример е познатата, подобна на запетая, фигура «пейсли». Но то изобразява и други форми, които приличат на някоя от органичните структури: пипалца, сложни очи на насекоми, армии от водни кончета, слонски хоботи, които внезапно преливат в чудновати кристали и снежинки от времето преди да е съществувал какъвто и да било живот.