Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

Както винаги Джейсън беше впечатлен от огромните размери на платформата „Хиберния“, макар че на повърхността се виждаше само част от нея. Милионтонният бетонен остров приличаше на крепост; нащърбените му очертания стърчаха във всички посоки. Беше замислен да предпазва от неумолимите врагове с нечовешки обеми — огромните ледени блокове, които се носеха от своя далечен арктически дом. Проектантите твърдяха, че конструкцията може да издържи на възможно най-големия натиск. Не всички им вярваха.

Когато хеликоптерът приближи площадката на покрива на многоетажната сграда, тя беше заета от вертолет на Кралските въздушни сили, който трябваше да бъде отместен. Брадли моментално погледна обозначенията на корпуса му и мълчаливо изохка. Зачуди се как бяха разбрали толкова бързо.

Президентът на „Дивите животни“ го чакаше и още щом стъпи на площадката, се запъти към него, преди огромните ротори да престанат да реват.

— Господин Брадли? Много ми е приятно да се запозная с вас.

— Ъ-ъ… благодаря, Ваше благородие.

— Този октопод, той наистина ли е толкова голям, колкото се говори?

— Точно това ще се опитам да открия.

— По-добре вие, отколкото аз. И как смятате да го направите?

— Аа, това е професионална тайна.

— Но не е свързано с насилие, надявам се…

— Вече обещах да не използвам ядрени заряди… сър.

Принцът се усмихна едва забележимо, след това посочи малкия очукан пожарогасител, който Брадли бе прегърнал внимателно като бебе.

— Може би сте първият водолаз, който носи едно от тези неща под водата. Да не би да го използвате като спринцовка? Ами ако „пациентът“ се възпротиви?

Нелоша хипотеза, помисли си Брадли и му даде шест от десетте възможни точки. Освен това не съм британски поданик, така че не може да ме изпрати в затвора „Тауър“ за отказ да отговарям на въпросите му.

— Нещо подобно, Ваше благородие. Няма да му навреди задълго.

Надявам се, добави мълчаливо. Съществуваха и други възможности: Оскар можеше да остане напълно безразличен или пък да се разяри. Брадли беше убеден, че ще е в пълна безопасност под металната броня на Джим, но щеше да му бъде доста неприятно да се лашка като грахово зърно в буркан.

Принцът изглеждаше все още разтревожен и Брадли бе уверен, че тази тревога не е свързана с него, човека — участник в бъдещата схватка. Думите на Негово високоблагородие бързо потвърдиха наблюдението му.

— Моля ви, помнете, господин Брадли, че това същество е уникално. Светът за първи път вижда подобно нещо. А може би става дума за най-голямото животно на планетата. Навярно най-голямото, което някога е съществувало. Е, сигурно някои динозаври са тежали повече, но пък не са били така големи.

Брадли размишляваше върху тези думи, докато бавно се спускаше към дъното на океана и бледата североатлантическа слънчева светлина избледняваше в пълен мрак. Наместо да го тревожат, те го въодушевяваха; не би избрал професията си, ако се плашеше лесно. Усещаше, че не е сам: два доброжелателни призрака се спускаха заедно с него в дълбочините.

Единият беше първият човек, проникнал в тайните на морския свят, кумирът от детските му години Уилям Бийб, който бе минал по ръба на пропастта в примитивната си батисфера още през 30-те години. Другият, Тед Колиър, бе загинал — кротко и без всякакъв шум, тъй като не можеше да направи нещо друго в абсолютно същото пространство, в което проникваше сега Брадли.

— Приближавам дъното; видимост на около 20 метра, но все още не забелязвам инсталацията.

Горе сигурно всички го наблюдаваха по хидролокатора, а щом стигнеше до целта — и през видеокамерата.

— Тя е на 30 метра от теб.

— Вече я виждам. Течението е по-силно, отколкото предполагах. Сега стъпвам върху корпуса.

За няколко секунди всичко пред очите му бе скрито от облака тиня и както винаги в подобни моменти си спомни за „Вдигаме малко прах“ на астронавтите от „Аполо 11“. Течението бързо разчисти мътилката и той успя да разгледа масивния комплекс, който изникна внезапно под двата ярки прожектора на Джим.

Сякаш огромен химически комбинат бе посаден на дъното на океана само за да послужи за сборно място на рибите и другата морска фауна. Брадли виждаше помалко от една четвърт от цялата инсталация, тъй като голямата част бе скрита от мрака. Но прекарал доста скъпо заплатени и често опасни часове в подобни съоръжения, веднага разпозна контурите.

Масивната конструкция от по-дебелите от човешко тяло стоманени тръби се виеше като отворена клетка около всевъзможни клапани, тръбопроводи и контейнери под налягане, опасани с най-различни кабели. На пръв поглед изглеждаше, че всичко това е изсипано просто така, но Брадли знаеше, че всяка частица от гигантското съоръжение е била внимателно планирана, за да устои на огромните подводни сили.