Артър Кларк - Призракът от големите плитчини

— Какво ще правим с кученцето? — запита той, нетърпеливо сменяйки темата. — Остават три седмици до рождения й ден, а сме й обещали.

— Добре де — каза Едит, поомекнала, — но тя все още не е решила твърдо. Казахме й, че много ще зависи от резултатите от следващия тест.

Ти й каза, отвърна Доналд безгласно. Каквито и да бъдат резултатите, Едит ще да получи кученцето си. Дори ако поиска ирландска хрътка, което всъщност би било най-подходящото куче за това огромно имение.

Доналд не беше сигурен дали подаряването на кученце е добра идея, но можеха да си го позволят и той отдавна вече не спореше с Едит, след като тя вземеше своето решение. Беше родена и отгледана в Ирландия и беше твърдо решила Ейда да се радва на същата привилегия.

Замъкът Конрой беше стоял запуснат повече от половин век и част от него почти напълно рухна. Но дори и така имаше повече от достатъчно помещения за едно модерно семейство, а конюшните бяха в особено добър вид, след като една местна школа по езда ги бе поддържала дълго време. В резултат на усилено търкане и с помощта на силни химически препарати те се оказаха чудесно помещение за компютри и комуникационни съоръжения. Местните жители намираха замяната за крайно несполучлива.

Като цяло новите наематели бяха дружелюбни — в края на краищата Едит беше истинска ирландка, макар и омъжена за англичанин. И селяните от все сърце одобряваха усилията на семейство Крейг за възстановяването на прочутите градини в имението поне до някакво подобие на някогашната им слава от XIX в.

Един от първите ходове на Доналд, след като направиха обитаем етажа в западното крило, беше да ремонтира тъмната стаичка, чийто купол представляваше някаква късновикторианска приумица (някои го наричаха излишество) върху сградата на замъка. Куполът бе издигнат от лорд Франсис Конрой, страстен любител астроном и майстор на телескопи през последното десетилетие от живота си; вече парализиран, но прекалено горд, за да се остави да бъде бутан в количка из имението, той бе прекарал часове в наблюдение на империята си от стаичката под купола и в издаване на заповеди на армията от градинари чрез флагчета.

Старите почти век оптически уреди се оказаха в изненадващо добро състояние и представяха идеален образ на външния свят върху хоризонталния окуляр. Ейда беше запленена от уреда и от чувството за сила, който той й даваше, когато тя наблюдаваше през него градините около замъка. Много по-добре е, обяви твърдо, от телевизията или пък от досадните стари филми, които родителите й непрекъснато гледаха.

Затворена тук горе, тя не чуваше сърдитите им гласове.

Първата лоша новина дойде скоро след като Брадли беше седнал да изяде изстиналия си вече обед. Авиокомпания „Шеврон“ хранеше добре важните си гости, а Джейсън знаеше, че щом кракът му стъпи на Сейнт Джон, ще има малко време за редовно и спокойно хранене.

— Съжалявам за безпокойството, господин Брадли — каза стюардът, — но се обаждат спешно от главната квартира.

— Може ли да ме свържете тук?

— Боя се, че не… има и видеосигнал. Ще трябва да минете отзад.

— По дяволите! — Брадли отхапа къс от разкошната тексаска пържола. С неудоволствие отмести чинията и отиде в кабината за свръзка в задната част на самолета. Видеовръзката беше едностранна, затова продължи да дъвче, докато Роулингс го запознаваше с отчета си.

— Направихме някои проучвания за размера на октоподите, Джейсън. Хората от платформата не се зарадваха особено, когато ти им се изсмя на прогнозата.

— Много съжалявам. Проверих го в енциклопедията. Най-големият октопод е под десет метра.

— Тогава по-добре виж това.

Макар че образът, появил се на екрана, беше очевидно доста стара снимка, качеството беше отлично. Показваше група мъже на плажа, наобиколили някаква безформена маса, но какво представляваше, не се разбираше.

— Ако трябва да се обзаложа — каза Брадли, — това навярно е разложен труп на кит. Виждал съм и съм помирисвал подобни неща. Изглеждат по същия начин; не можеш да разбереш какво точно е, освен ако не си морски биолог. Така се раждат морските змейове.

— Чудесна догадка, Джейсън. Това са предполагали и повечето експерти по онова време, а годината впрочем е 1896. Снимката е направена във Флорида, а именно на плажа Свети Августин.

— Пържолата ми изстива, а този разговор, боя се, никак не изостря апетита ми.

— Няма да ти загубя много време. Това „мъниче“ е тежало около пет тона; за щастие къс от него е бил запазен в „Смитсониън“, така че 50 години по-късно учените са могли да го изследват отново. Няма съмнение, че е бил октопод и то поне седем метра в ширина. Така че хипотезата на нашите водолази може би не е толкова абсурдна.