Артър Кларк - Среща с Рама

Има и градове, а шест от тях са доста големи. Ако са предназначени за хора, във всеки от тях могат да живеят по петдесет хиляди души. Нарекохме ги Рим, Пекин, Париж, Москва, Лондон и Токио. Свързани са помежду си с магистрали и нещо, което напомня железен път.

В замръзналия скелет на този свят има достатъчно материал за цели векове изследователска работа. А на нас ни остават само няколко седмици за четирите хиляди квадратни километра. Аз не зная, дали ще намерим отговор на двете загадки, които започнаха да ме измъчват още с първите стъпки в този свят: „Кои са те и какво е станало с тях?“

@

Записът свърши. Членовете на комисията за Рама от Земята и Луната направиха почивка, за да се съсредоточат в картините и снимките, разпръснати пред тях. Бяха ги разглеждали в продължение на много часове, но гласът на командира на кораба добави в представите им онова, което нито една снимка не можеше да предаде. Нали самият той бе там и бе гледал със собствените си очи този невероятен обърнат наопаки свят в кратките мигове, когато осветителните ракети са разпръснали вековната тъмнина. Нали този човек ще застане начело на всички групи, които ще го изследват.

— Доктор Перера, навярно имате какво да споделите?

Посланникът Боуз бе изпаднал в кратко недоумение, тъй като трябваше да даде най-напред думата на професор Дейвидсън, който бе единственият астроном и най-възрастният от всички присъстващи учени. Но старият космолог сякаш бе получил лек шок и не се чувстваше в стихията си. През цялата своя кариера на професионален учен той бе вярвал, че вселената е арена за гигантските слепи сили на гравитацията, магнетизма и космическите излъчвания; винаги бе считал, че животът не играе важна роля в големия общ ред на нещата, а появяването му на Земята, Марс и Юпитер разглеждаше като случайно отклонение.

Но сега имаше доказателства не само за наличието на живот извън Слънчевата система, а така също, че този живот е на много по-високо стъпало от всичко, което човекът бе успял да постигне досега и да се надява да осъществи през близките столетия. Нещо повече. Присъствието на Рама оспорваше още една догма, изповядвана от Дейвидсън в течение на много години. Притиснат от всички страни, той би се съгласил, макар и с неохота, че може да има живот и в други слънчеви системи; винаги обаче бе настоявал, никоя негова форма не ще успее да прекоси междузвездните бездни.

Навярно рамианите са претърпели неуспех; така счита и командирът Нортън, според който техният свят е вече гроб. Но те бяха опитали нещо изключително, и то в мащаби, показващи достатъчно голяма увереност в крайния изход. След като това бе станало, то сигурно се е случвало още много пъти в една галактика от сто милиарда слънца. И някъде по всяка вероятност някой е успял.

Именно тази идея бе отстоявал дълги години доктор Карлайл Перера, макар че вместо с доказателства, си служеше само с енергично ръкомахане. Сега той бе много щастлив и твърде объркан същевременно. Рама потвърди блестящо неговите позиции, но той нито можеше да стъпи в този свят, нито дори да го зърне със собствените си очи. Ако сега изневиделица се повеше дяволът и му предложеше в замяна срещу душата му способността за незабавно пренасяне на далечни разстояния, той щеше да подпише договора, без дори да погледне текста, набран с петит.

— Да, господин посланник, струва ми се, че имам нещо, което заслужава внимание. Без съмнение пред нас виждаме един Ноев ковчег. Идеята е достатъчно позната от литературата за пътувания между звездите. Първи за нея споменава един английски физик, Джон Бърнал, който предлага този способ за междузвездна колонизация през хиляда деветстотин двайсет и девета година, или преди два века! Още по-рано от него подобни предложения прави и големият руски учен Циолковски. И така, съществуват няколко възможности за пътуване от една звездна система до друга. Ако допуснем, че скоростта на светлината е действителната граница, а това все още не е твърдо установено (тук, макар и без да каже нещо, професор Дейвидсън изсумтя възмутено), може да се пътува бързо с малък кораб или бавно с огромен негов събрат. В технически аспект не съществуват пречки един кораб да достигне деветдесет и повече процента от скоростта на светлината. Следователно пътуването между съседни звезди ще трае между пет и десет години, което е досадно, но напълно възможно, особено за същества, чиято продължителност на живота се измерва със столетия. Такива полети са възможни с кораби, които са не особено по-големи от нашите. Може би подобна скорост е недостижима, преди всичко от гледна точка на полезния товар. Не трябва да забравяме, че дори и при еднопосочен полет е необходимо гориво за намаляване на скоростта. Ето защо по-приемливи изглеждат другите полети, които траят десетки и стотици хиляди години. Според Бърнал и други това може да стане с летящи колонии с диаметър няколко километра, които пренасят хиляди хора в течение на поколения. Естествено е, че системата трябва да бъде напълно затворена и с абсолютно възстановяване на храната, въздуха и останалите консумативни материали и продукти така, както е на Земята в по-голям мащаб. Някои писатели говорят за космически Ноеви ковчези, изградени от сфери с общ център; други предлагат въртящи се цилиндри, чиято центробежна сила създава изкуствено притегляне — точно това, което е Рама…