Артър Кларк - Среща с Рама

Населението на тази планета бе само сто и двайсет хиляди и петстотин души, но нарастваше непрекъснато.

Сър Луис Сендс се покашля от Земята и направи същото на Луната след секунда и половина.

— Обстановката не е съвсем нова — припомни той на представителя на Меркурий, — макар че за последен път е била на лице преди три столетия. Ако Рама е мъртъв или ненаселен свят, както показват всички досегашни наблюдения, Нортън е в положението на археолог, който изследва останките на изчезнала култура.

Той се поклони вежливо на доктор Прайс, която кимна в знак на съгласие, и продължи:

— Типични примери са Шлиман в Троя и Муо в Ангкор Ват 5 5 Ангкор Ват — величествен паметник на кхмерската култура и архитектура в Кампучия, построен през 12 век. — бел.прев. . Опасността е незначителна, макар че няма абсолютна гаранция.

— Ами заложените капани и заредените механизми, за които говорят онези, почитателите на Пандора — попита доктор Прайс.

— Какво е това Пандора — живо се заинтересува посланникът на Меркурий.

— Движение на смахнатите привърженици на идеята, че в Рама се крие огромна потенциална опасност. Също като онази кутия, която не е трябвало да бъде отваряна — обясни сър Робърт с допустимата за един дипломат доза затруднение. Той се съмняваше дали представителят на Меркурий разбира за какво става дума, тъй като на тази планета не поощряваха запознаването с класическите науки.

— Пандора-параноя — засмя се Тейлър. — Разбира се, че подобни неща са възможни, но в името на какво някоя развита цивилизация ще се занимава с детинщини?

— И така, дори ако отхвърлим подобна неприятна възможност, остава ни още по-заплашителната вероятност да се изправим пред един обитаем и действащ свят — продължи сър Робърт. — Възниква ситуацията на среща между две култури на съвсем различни нива на техническо развитие. Писаро и инките. Пири и японците. Европа и Африка. Почти винаги последствията са били съкрушителни за едната от двете страни. Не предлагам нищо, а само посочвам прецедентите.

— Благодаря ви, сър Робърт — отговори Боуз и си помисли, че не е много удобно да присъстват двама души с благороднически титли в една малка комисия, но напоследък малцина англичани правеха изключение. — Убеден съм, че ние всички сме мислили за такава опасност. Но ако съществата, населяващи Рама, са… ъ-ъ… злонамерени, не мислите ли, че нашите действия ще имат някакво значение?

— Ако се отстраним, може би няма да ни обърнат внимание.

— Но как е възможно, след като са пътували хиляди години и са изминали милиарди мили?

Спорът бе достигнал връхната си точка и продължаваше по инерция. Боуз почти не се намесваше, облегнат на стола в очакване на съгласие.

Случи се това, което той предвиждаше. Бе изразено единодушно мнение, че след като е отворил първата врата, за капитан Нортън не остава нищо друго, освен да отвори и втората.

По-скоро развеселен, отколкото загрижен, Нортън си помисли, че ако неговите съпруги сравняваха изпращаните видеограми, щеше да има допълнителни грижи. Сега той приготвяше един по-дълъг текст и го дублираше, добавяйки кратки лични съобщения и нежни думи, преди да изпрати двете почти еднакви копия до Марс и Земята.

Наистина бе почти изключено неговите две съпруги да изяват подобно желание, тъй като независимо от специалната тарифа за семействата на космонавтите щеше да им струва доста скъпо. Всъщност нямаше смисъл. Неговите семейства имаха прекрасни отношения и си разменяха обичайните поздрави по случай рожденни дни и празници. И все пак, изглежда, бе по-добре, че момичетата никога не бяха се срещали и по всяка вероятност това нямаше да се случи. Мирна бе родена на Марс и нямаше да понесе три пъти по-голямото притегляне на Земята. А Каролина ненавиждаше дори и двайсетминутните пътувания, които поглъщаха най-големите разстояния на Земята.

— Съжалявам, че закъснях цял ден с това предаване — каза Нортън, след като приключи с общите предварителни разговори, — но колкото и невероятно да звучи, бях извън кораба в продължение на трийсет часа. Не се безпокойте, всичко върви добре и владеем положението. Изгубихме два дни, за да преодолеем системата от въздушни шлюзове, но вече сме съвсем на края. Щяхме да привършим за няколко часа, ако знаехме всичко, което познаваме вече. Не оставяхме нищо на случая — изпращахме камери с дистанционно управление и манипулирахме всеки шлюз десетина пъти, преди да преминем през него, за да се убедим, че той няма да щракне зад гърба ни. Шлюзовете са въртящи се цилиндри с една пролука. Минаваме през нея, цилиндърът се завърта на сто и осемдесет градуса и заставаме пред врата, откъдето излизаме. По-точно изплуваме, както е в нашия случай. Рамианите наистина са внимавали за безопасността. Има три разположени един след друг цилиндрични шлюза. Намират се във външния корпус, непосредствено под входното съоръжение, което напомня на кутия за хапчета. Не мога да си представя нищо непредвидено. Дори ако някой взриви съоръжението, остават още две аварийни. И това е само началото. Последният шлюз преминава в прав коридор, дълъг почти половин километър. Изглежда прибран и чист, както всичко наоколо. На всеки няколко метра са разположени малки люкове, но сега тук е съвършенно тъмно и, бих казал, страховито. В стените по цялата дължина на тунела са вдълбани два прореза, широки около сантиметър. Предполагаме, че в тях се движи някакво транспортно средство, което пренася товари, а може би и хора. Ще ни спести много усилия, ако успеем да го пуснем в действие. Казах, че тунелът е дълъг половин километър. След като сеизмичните проби показаха, че това е приблизителната дебелина на покривната черупка, можем да кажем, че вече почти сме влезли. Не бяхме изненадани от познатия въздушен шлюз в другия край на тунела. И от следващия. И от този след него. Тук хората, изглежда, са правили всичко по три пъти. Стигнахме до камерата на последния шлюз и чакаме разрешение от Земята, за да продължим по-нататък. Вътрешният свят на Рама е само на няколко метра от нас. Ще се почувствам по-добре, щом преодолеем и тази неизвестност. Нали познавате Джери Кирхов, моят старши помощник, който има такава библиотека от ценни книги, че не може да си позволи да емигрира от Земята? И този Джери ми разказа нещо подобно, станало в началото на двайсет и първи, не, на двайсти век. Някакъв археолог открил първия неплячкосан от крадци гроб на египетски цар. В продължение на много месеци неговите работници разкопавали камера след камера, докато най-сетне стигнали до последната стена. Разбили зидарията, археологът грабнал един фенер и надникнал през дупката. Пред очите му застанала истинска стая на богатствата с невероятно количество злато и скъпоценни камъни. Може би и светът пред нас е гроб; все повече ми се струва, че е така. Дори и сега не се чува и най-слабият звук; нищо не напомня за някаква дейност. Е, надявам се, че утре ще разберем.