Александър Солженицин - Един ден на Иван Денисович

А пък като си в сегашното положение, иди, че седи. Щеш не щеш, ще рипаш, ще надрипваш, размотаване няма. Ако до два часа не позакътаме залата, всички по дяволите ще идем.

Инструментът Павло вече го донесе, плюй си на ръцете и давай. И малко кюнци донесе. Тенекеджийски инструмент вярно, че няма, ама едно чукче шлосерско има и секирче. Криво-ляво, ще стане.

Удря Шухов ръкавици една о друга и нади кюнците, очуква ги по краищата, пак удря и пак нади (а мистрийката, и тя е скатана тук наблизо. Макар и в бригадата да са си свои хора, ама за смяна, като нищо я сменяват. И то същият тоя Килгас).

И — като да ги ометоха всички мисли от главата му. За нищичко Шухов сега не си спомня и не се кахъри. Само едно му е наум — как кривулите да нагласи и да изведе, че да не пуши. Изпрати Гопчик за тел, та да хванат кюнците за прозореца на излизане.

А в ъгъла има и друга печка, нисичка, с тухлен комин. Плочата й отгоре е желязна, нажежава се и върху нея пясъкът размръзва и съхне. Тая печка я бяха вече запалили и капитанът, и Фетюков мъкнат с таргите пясък. Тарги да мъкнеш, ум не се иска. Та бригадирът слага на тая работа все бивши началници. Тоя Фетюков бил голяма клечка в някаква кантора. С кола се разкарвал.

Отначало дори беше нещо взел да се репчи на капитана, да му подвиква. Но оня взе, че му фрасна един по зъбите и се разбраха.

Току се заприсламчваха към печката с пясъка момчетата, да се посгреят, ама бригадирът предупреди:

— Ще сгрея аз някого по врата, ама де да видим! Свършете работата, че тогаз.

На бито куче само тояга му покажи. И студът е лют, ама бригадирът е по-лют. Пръснаха се момчетата, всеки по работата си.

А бригадирът, чува го Шухов, тихичко реди на Павло:

— Ти стой тука, дръж здраво. Аз сега отчета трябва да вървя да оформям.

От отчета повече зависи, отколкото от самата работа. Който бригадир е умен, отчета гони. Той ни храни. Каквото не си свършил, докажи, че си го свършил; за каквото плащат евтино — тъй я извърти, че по-скъпо да излезе. Глава се иска за това от бригадира. И да се имаш с номировчиците. На нормировчиците също трябва да се бутне нещичко.

А като речеш да се поразмислиш — за кого са всички тия проценти в отчета? За лагера. Лагерът чрез тях хиляди изстисква от строителството, че и на своите лейтенанти премии раздава. На тоя същия Волковой, за камшика му. А на тебе — хляб, двеста грама повече на вечеря. Двеста грама живота управляват.

Донесоха вода, две кофи, а тя по пътя на лед станала. И Павло реши — няма какво да я мъкнат. По-добре направо сняг да се топи. Туриха кофите на печката.

Гопчик опънал отнякъде тел, алуминиева, нова, дето електричарите теглят жици. Докладва:

— Иван Денисич! Тъкмо за лъжица тел. Ще ме научите ли как да я отлея?

Пустият му Гопчик, шмекерът му с шмекер, обича си го него Иван Денисович, син умря мъничък, вкъщи са две големи щерки. Затворили бяха Гопчик, задето на бендеровците в гората мляко носел. Присъда му дали като на голям. А той на малко теленце прилича, все край мъжете, все да се погали… Пък и един хитрец се е извъдил: колетчетата сам си ги яде, понякога и нощем преживя.

То и като си помислиш, всички не мож нахрани.

Отчупиха парче от жицата, скриха го в ъгъла. Измайстори Шухов от две дъски нещо като бояджийска стълба и прати по нея Гопчик да окачи кюнеца. Момчето като катеричка лекичко, хоп-хоп по летвите, заби гвоздея, върза телта, прекара я под кюнеца. Не го беше домързяло Шухов самия край на кюнеца с още едно коляно нагоре да направи. Вятър днес няма, ама утре ще излезе, та да не връща пушека. Тъй е, тая печка си е за нас.

Сенка Клевшин вече нацепил дълги летви. Пак Гопчик-тропчик пратиха да ги накове. Катери се дяволчето недно, провиква се отгоре.

Слънцето отскочи по-високо, мъглицата се разнесе и стълбовете вече ги няма, и вътре зааленя. Ето ти и печката запалиха с крадените дърва. От това по-хубаво — здраве.

— Януарското слънце като ланската месечина грее! — обяви Шухов.

Килгас закърпи коритото за варта, поочука го оттук-оттам с брадвичката и се провикна:

— Чувай, Павло, аз за тая работа по-малко от сто рубли от бригадира не вземам!

Хили се Павло:

— Сто грама ще получиш.

— Прокурорът ще ти ги отпусне! — вика Гопчик отгоре.

— Стойте, стойте! — припря Шухов. (Бяха захванали да режат покривната мушама наопаки.)

Показа им как.

Пак накачулиха тенекиеното кюмбе, пак ги разгони Павло. На Килгас хора даде и нареди корита за варта да правят, за разнасянето. На пясъка още двама души сложи. Горе прати — да чистят снега от скелето и зидарията. И още един вътре, размръзналия пясък да прехвърля от печката в коритото.