Артър Кларк - Среща с Медуза

— Чудесно — заяви доктор Бренър след миг напрегната тишина. — Електрическа защита, както у някои от нашите змиорки и скатове. Само че тук електричеството трябва да е било около един милион волта. Не видя ли някакви органи, които биха могли да произведат искрата? Нещо като електроди?

— Не — отвърна Фокън, след като нагласи телескопа на най-голямо увеличение. — Но тук има нещо странно. Виждаш ли образа на екрана? Сравни го с предишните снимки. Сигурен съм, че по-рано нямаше такова нещо.

Встрани от медузата се бе появила широка пъстра лента. Тя образуваше поразително правилна шахматна дъска, а всяко квадратче поотделно представляваше сложна плетеница от къси хоризонтални линии. Те бяха разположени на еднакви разстояния една от друга и образуваха колонки и редове, идеално подредени геометрически.

— Прав си — каза доктор Бренър с някакво благоговение в гласа. — Сега се е появило. Страхувам се да ти кажа какво мисля.

— Затова пък аз няма да загубя репутацията си, ако ти кажа, и най-малко репутацията си на биолог. Да ти изложа ли предположенията си?

— Карай нататък!

— Това е антенна решетка за метрови вълни като тези, които са се използували в началото на XX век.

— Да, страхувах се, че точно това ще кажеш. Сега вече знаеш защо даде толкова силно ехо.

— Но защо се появи едва сега?

— Навярно като резултат от освободеното електричество.

— Току-що си помислих нещо — бавно рече Фокън. — Не допускаш ли, че медузата сега може да ни слуша?

— На тази честота ли? Съмнявам се. Това са метрови, не декаметрови антени, ако съдим по размерите. Хм… ама че идея!

Доктор Бренър замълча. Явно мислите му приеха нова насока. След малко продължи:

— Обзалагам се, че са настроени да приемат радиовълни. Това е нещо, което природата не е извършила на Земята… Имаме животни със сонарни и дори електрически сетивни органи, но нито едно същество не приема радиовълни. А и защо е необходимо при толкова много светлина.

— Но тук нещата са други. Юпитер е наситен с радио-излъчвания. Тази енергия си заслужава да бъде използувана, дори да бъде складирана. Може би нещото там е плаваща електростанция.

В разговора се намеси нов глас.

— Говори ръководителят на полета. Всичко това е много интересно, но имаме далеч по-важен въпрос за решаване. Разумно същество ли е това? Ако е така, трябва да си припомниш директивата за първия си контакт с него.

— Преди да дойда тук — заяви малко унило Бренър, — аз бях готов да се закълна, че само разумно същество може да създаде антенно устройство за къси вълни. Но сега не съм убеден. Би могло да е резултат и от естествена еволюция. Мисля, че това устройство не е по-фантастично от устройството на човешкото око например.

— Тогава да действуваме внимателно и да приемем, че съществото е разумно. Следователно засега експедицията ще следва всички точки на главната директива.

Настъпи период на продължителна тишина, през който всички участници в радиовръзката обмисляха какво ли ще излезе от всичко това. За пръв път в историята на космическите полети щяха да се приложат правила, установявани в продължение на столетни дискусии. Предполагаше се, че човек е извлякъл поука от грешките си на Земята. Не само моралните съображения, но и собственият му интерес изискваше да не ги повтаря и на чужди планети. Можеше да се окаже опасно, ако към разумните същества се отнесяха така, както американците се бяха отнесли към индианците, а някои други към африканците…

Първото правило беше: спазвай необходимата дистанция. Не се опитвай да се приближиш или дори да общуваш с тях, докато не си им дал достатъчно време да те опознаят. Но точно какво се разбира под „достатъчно време“, никой не можа да реши. Това човек трябваше да прецени на място.

Върху Хауърд легна отговорност, каквато не бе и сънувал. През няколкото часа, останали му на Юпитер, той можеше да стане първият посланик на човешката раса тук.

Една толкова прелестна ирония на съдбата, та чак му се прииска хирурзите да възвърнат способността му да се смее.

Стъмваше се, но Фокън не забелязваше, защото вниманието му беше насочено към живия облак в обсега на телескопа. Вятърът упорито въртеше „Кон-Тики“ във фунията на огромния вихър и го приближи на двайсетина километра от медузата. Станеше ли разстоянието между тях десет километра, той трябваше да се отклони. Въпреки увереността си, че електрическото оръжие на медузата действува на къси разстояния, не искаше да рискува. Това щеше да е задача на бъдещите изследователи и той им желаеше успех.