Артър Кларк - Земна светлина

А в идните години това преобрази неузнаваемо Слънчевата система и разпределението на човечеството в пространството. Промяната се усети незабавно на Луната — от беден роднина на старата Земя тя изведнъж се превърна в най-заможния от световете. Само след десет години независимата Лунна република безпристрастно определяше еднакви цени за доставки и на Земята, и във Федерацията.

Все пак най-важното беше, че войната свърши.

Средищният град, отбеляза Садлър, се бе разраснал много през последните тридесет години. Всеки от новите куполи лесно би похлупил някогашните седем. Той се зачуди иронично кога ли ще покрият цялата Луна при това темпо. Радваше се, че няма да доживее този миг.

И гарата вече беше голяма колкото предишния централен купол. На мястото на петте успоредни линии имаше поне тридесет. Само монорелсовите вагони си оставаха същите, както и скоростта им. Нищо чудно този, с който пристигна от космодрума, да го бе пренесъл навремето през Морето на дъждовете преди една четвърт от живота му.

Една четвърт… но ако си гражданин на Луната. Тогава би се надявал да отпразнуваш дори сто и двадесетия си рожден ден. И цяла една трета, ако денем и нощем се бориш със земната гравитация.

Стори му се, че возилата по улиците са станали твърде много. Средищният град беше прекалено голям, за да отидеш бързо пеша от единия му край до другия. Над главата му беше синьото, осеяно с облачета небе на Земята и Садлър изобщо не се усъмни, че дъждовете пак валят по строг график.

Влезе в роботакси и набра адреса. Отпусна се на меката седалка. Багажът му сигурно беше доставен в хотела, но той не бързаше да го последва. Отидеше ли веднъж там, работата пак щеше да го затрупа и може би никога нямаше да получи такъв шанс да завърши най-после отдавнашната си мисия.

Доколкото виждаше, бизнесмените и туристите от Земята бяха не по-малко от местните хора. Разбира се, различаваше ги веднага не само по различните стилове в облеклото, но и по походката им в слабото притегляне. Садлър откри с учудване, че макар да беше от няколко часа на Луната, мускулите му си припомниха старите навици и се приспособиха веднага. Подсмихна се — все едно се е научил да кара колело, а това не се забравя…

Виж ти, имаха и езеро, дори островчета и лебеди в него. Вече бе прочел някъде за птиците — подрязваха им крилете старателно, за да не отлетят и да не се пребият в свода на „небето“. Изведнъж над водата изскочи риба. Садлър се питаше дали тя още се чуди, че може да се издигне толкова високо.

Таксито се гмурна в тунел, излизащ от купола. Минаха през неизбежните грамадни и дебели метални врати в най-ниската част на прохода. Знаеше, че се затварят за по-малко от две секунди при заложената в програмите разлика в налягането от двете им страни. Дали такива мисли будеха посред нощ жителите на Средищния град? Съмняваше се. Доста хора бяха живели поколения наред в подножието на вулкани и язовирни стени, без да си тровят живота с тревоги. Само веднъж един от куполите на града беше евакуиран, и то заради незначителен пробив, който би изсмуквал въздуха часове наред, преди да стане опасно.

Таксито отново се изкачи към жилищен район и околността се промени коренно. Този купол не обхващаше цял малък град, а едно-единствено колосално здание с подвижни коридори вместо улици. Таксито спря пред триизмерна схема на сградата. Мястото напомняше за кошерите, използвани от пчеларите преди много векове. Явно свикналите с него лесно намираха пътя си. Садлър обаче постоя смутен пред всичките тези етажи, коридори, зони и сектори.

— Господине, искате да отидете някъде ли? — прозвуча гласец зад гърба му.

Обърна се — момче на шест или седем години го гледаше с твърде умни за възрастта си очи. Май беше колкото неговия внук, втория Джонатан Питър. Господи, наистина отдавна не бе стъпвал на Луната…

— Тук рядко се отбиват хора от Земята — добави детето. — Да не се загубихте?

— Още не, но може и това да ми се случи.

— Къде да ви отведа?

Садлър се взря в доста дългия адрес, съхранен от електронния му бележник. Прочете го бавно на глас.

— Вървете с мен — подкани го малкият водач. Наклонената рампа пред тях свърши изведнъж пред широк подвижен път. След няколко метра се прехвърлиха на бързата лента. Поне километър подминаваха множество коридори, после пак стъпиха на бавната лента и излязоха на огромен шестоъгълен площад. Беше пълно с хора, минаващи от един път на друг или спиращи се да напазаруват нещо от многобройните павилиони. Точно в средата имаше две спирали, едната носеше пътниците си нагоре, другата — надолу. Стъпиха на тази за нагоре и се издигнаха още пет-шест етажа. Оттук Садлър виждаше, че зданието продължава надолу сякаш до безкрая. Далеч под него беше опъната широка мрежа. Пресметна на ум и реши, че зяпльото, паднал от ръба, не би набрал достатъчна скорост да си счупи нещо, преди мрежата да го спре.