Артър Кларк - Земна светлина

Капитан Холстед наблюдаваше операцията от командната кабина. Изведнъж от военния кораб изскочи мътно облаче, когато се взриви първият авариен люк. Налягането изхвърли кондензираща се пара и прах, които за миг му попречиха да вижда добре. Знаеше, че излитащият въздух дърпа свирепо чакащите, опитва се да ги изтласка навън.

Щом облачето се разпръсна, първите мъже вече бяха излезли през люка. Водачът им носеше скафандър, а те се бяха наредили по дължината на три въжета след него. Веднага хора от „Пегас“ сграбчиха краищата на две от въжетата и се устремиха към определените им шлюзове. Холстед се зарадва, че всички от „Ахерон“ изглеждаха в пълно съзнание и също правеха каквото могат, за да влязат по-бързо в неговия кораб.

Все пак за него сякаш измина вечност, преди и последният да се скрие от погледа му. Разнесе се толкова желаният вик по вътрешната уредба на „Пегас“:

— Затворете трети шлюз!

Обадиха се и от първи шлюз почти в същия миг, но гласът от втори шлюз се забави мъчително. Холстед лесно си представи как някой е изостанал и бави всички.

Най-сетне всички външни люкове бяха затворени. Нямаха време да ги пълнят по нормалния начин — въздухът нахлу с пределно допустимото налягане.

В „Ахерон“ комодор Бренан чакаше с останалите деветдесет мъже в трите все още херметично затворени части на кораба. Всички се бяха подредили по десетима на въже и знаеха какво да правят. В следващите няколко секунди щяха да научат дали са се надявали напразно. Гласът прозвуча с едва ли не обидна деловитост: — „Пегас“ до „Ахерон“. Изведохме вашите хора от шлюзовете. Няма жертви. Страдат от леки кръвоизливи. Дайте ни пет минути да се подготвим за следващата група.

Загубиха само един човек от последната група. Уплаши се и бяха принудени да затворят люка, без да го дочакат, вместо да погубят всички.

Остана само още едно нещо. Комодор Бренан беше сам в „Ахерон“, за да си довърши работата. Въведе в системата закъснение от тридесет секунди преди изпълнението на командата. Дори с тромавите движения заради скафандъра времето щеше да му стигне. Натисна бутона и се хвърли към люка. Вече влизаше във въздушния шлюз на „Пегас“, когато двигателите на неговия кораб, все още зареден с милиони киловати енергия, се включиха за последен път. „Ахерон“ скоро се смали и изчезна някъде към Млечния път.

Взривът озари и небето на Венера, Земята и Марс. С него в Космоса се разпръснаха и амбициите на Федерацията, и страховете на Земята.

Всяка лунна вечер, когато Слънцето се спуска мудно зад самотната пирамида на Пико, сянката на върха се протяга и обхваща металната колона, която ще остане в Морето на дъждовете, докато я има и Луната. На нея са изписани 527 имена по азбучен ред. Няма знаци кой е умрял за Федерацията и кой — за Земята. Може би този простичък факт доказва, че не са загинали напразно.

С битката при Пико свърши господството на Земята. Планетата-майка беше уморена от дългата си история и усилията да завладее най-близките светове… които толкова необяснимо се обърнаха срещу нея.

Ако някой от противниците бе извоювал неоспорима победа, вероятно само страшни беди предстояха на човечеството, Федерацията щеше да се поблазни да натрапи на Земята договор, чието спазване обаче не би успяла да наложи. А Земята би удушила в зародиш начинанията на непокорните си чеда, отказвайки им всичко необходимо, с което щеше да забави с векове колонизацията на планетите.

Оказа се обаче, че силите са равни. Противниците научиха горчивия си урок и започнаха да се уважават. Освен това бяха твърде заети да обясняват на гражданите си какви ги свършиха от тяхно име…

Последният взрив на войната бе последван само часове по-късно от поредица политически експлозии на Земята, Марс и Венера. Когато се разнесе пушекът, немалко амбициозни личности бяха изчезнали от сцената, за да се сврат в миши дупки поне докато деянията им бъдат позабравени. Останалите на власт имаха само една цел да възстановят дружеските отношения и да заличат срамния епизод, който на никого не правеше чест.

А спасителната операция на „Пегас“ накара хората да обърнат гръб на противопоставянето и безкрайно улесни преговорите на държавниците. Според израза на един историк Договорът от фобос бе подписан „в дух на гузно единодушие“. Споразумяха се бързо, защото всеки от доскорошните противници имаше какво да получи от другия.

По-напредналата наука на Федерацията й даде тайната на безускорителния двигател, както всички го наричат съвсем неправилно. А Земята реши да сподели щедро богатството, открито в лунните недра. Щеше да стигне на всички хора поне за няколко столетия.