Артър Кларк - Земна светлина

Никакви драматични преживелици — щом наближиха Прохода на търсачите, видяха мъничките силуети на двамата астрономи, които вървяха полека насреща. Нямаше тържествени церемонии, всички само си стиснаха ръцете.

Не потеглиха тутакси обратно към Обсерваторията, за да може лекарят да си свърши работата. Щом погледна екрана на анализатора, заяви на Уилър:

— През следващата седмица си на легло, макар че няма да имаш никакви трайни увреждания.

— Ами аз? — подсети го Джеймисън.

— Ти си направо за завиждане — поел си минимална доза. Ще гълташ хапове два дни и ще си кукуряк.

— Струваше си — бодро изтърси Уилър. — Една седмица в болница не е прекалена цена, за да гледаш Армагедон от първия ред. — Вече си беше позволил да повярва, че се е отървал, и попита неспокойно: — Какви са последните новини? Федерацията нападнала ли е другаде?

— Никъде — увери го Садлър, — а се съмнявам, че имат сили за това. В края на краищата постигнаха главната си цел — попречиха ни да извличаме метали от мината. Оттук нататък всичко зависи от политиците.

— Ей — сети се Джеймисън, — ти пък какво търсиш тук?

Садлър се усмихна.

— Все още правя проверките си, но може да се каже, че пълномощията ми са много по-неограничени, отколкото предполагахте.

— Да не си някой репортер от медиите? — настръхна подозрително Уилър.

— А, не позна. Не бих искал да…

— Аз пък знам кой си! — натърти Джеймисън. — Вършиш някаква работа в Сигурността. Вече са ми ясни някои неща, за които се двоумях.

Садлър го изгледа със сянка на раздразнение. Каза си, че младият астроном има удивителната дарба да затруднява околните с прямотата си.

— Няма значение, прав си. Искам колкото се може по-скоро да изпратя запис на вашия разказ. Разбирате ли, че сте единствените живи очевидци, ако не броим екипажа на последния оцелял кораб на Федерацията?

— Опасявах се, че е така. Значи всички в „Проект Тор“ загинаха?

— Да, но свършиха каквото се очакваше от тях.

— Каква загуба! И Стефансон, и другите с него… Ако не се бях съгласил да тръгна, може би още щяха да са живи.

— Той знаеше добре какво прави и сам избра участта си — сопна му се Садлър.

Джеймисън очевидно нямаше да понесе леко ролята си на герой.

През следващия половин час, докато доближаваха Обсерваторията, изкопчи от Уилър подробностите за битката. Астрономът не бе видял всичко заради принудата да използва импровизиран перископ, информацията му обаче щеше да е безценна за военното командване на Земята, макар и само за да разбере грешките си със задна дата.

— Най-много ме стъписа онзи лъч, с който унищожиха кораба. Е, да, може би само се заблудих, защото е невъзможно. Никакъв лъч не се вижда отстрани, когато минава през вакуума. А ти знаеш ли нещо повече?

— Не, за съжаление — излъга Садлър.

Естествено не му бяха обяснили подробно какви оръжия има в крепостта, но поне принципите на действие познаваше. Не се съмняваше, че е изглеждало като проблясващ за миг лъч — струя разтопен метал, изстреляна със стотици километри в секунда от най-мощните електромагнити, създадени някога. Тази страшна измислица имаше ограничен обсег, затова пък пробиваше с лекота полетата, предназначени да отблъскват обичайните атаки. Можеше обаче да се използва само веднъж на няколко минути, после гигантските кондензатори трябваше да се презаредят.

Нека астрономите сами си поблъскат главите над загадката. Не му се вярваше, че ще мине много време, преди да проумеят истината.

Скоро решетестите конструкции на телескопите се появиха на хоризонта. Заприличаха му на два старинни заводски комина с гъсто скеле около тях. Макар да беше отскоро в Обсерваторията, напълно споделяше загрижеността на астрономите нещо лошо да не сполети двата великолепни уреда, позволили на науката да опознае и простори във Вселената на стотици милиони светлинни години от Земята.

Гмурнаха се в сянката на висока отвесна скала, очите му се приспособиха към мрака и започнаха да различават звездите. Загледа се на север и забеляза, че Уилър прави същото.

Нова Драконис още беше сред най-ярките звезди, но избледняваше бързо. След няколко дни нямаше да свети по-силно от Сириус, след още няколко месеца щеше да бъде достъпна само за по-мощната оптика. Дали все пак не криеше тайно послание, някакъв символ, надхвърлящ пределите на човешкото въображение? Учените щяха да знаят много повече след избухването на свръхновата, но какво ли щеше да внуши на другите хора, увлечени във всекидневието си?