Артър Кларк - Земна светлина

— Сид, това беше краят — обади се Уилър по радиото. — Вече можеш да погледнеш, ако искаш.

Джеймисън се измъкна от тясната си ниша на петдесетина метра от него, протегнал пред себе си детектора за радиация.

— Прекалено се е сгорещило наоколо — изръмжа недоволно. — Колкото по-скоро се махнем, толкова по-добре.

— Дали ще е много опасно да отскочим до Ферди и да се обадим на?… — започна Уилър, но онемя.

Мярна му се нелепата мисъл, че в равнината изригва вулкан. Огромен гейзер запращаше скални късове на километри нагоре. За миг се очерта на фона на безкрая като немислимо дърво, устремило се в небето, израсло от безплодните недра на Луната. После спадна със същата бързина и изчезна.

Хилядите тонове гъста тежка течност, запълвали най-дълбоката шахта, пробита някога от хората, най-сетне бяха стигнали до точката си на кипене със загряването на скалите. Мината издуха запушалката си по-зрелищно от всяко нефтено находище на Земята и доказа, че и без атомна енергия може да се уреди грандиозен взрив.

За Обсерваторията далечната битка не беше нищо повече от редки слаби трусове, които попречиха на някои от по-чувствителните уреди, но не повредиха нищо. Ущърбът за психиката на хората обаче беше несравнимо по-силен. Нищо не обезсърчава повече от неизвестността за изхода от решителна схватка. Ширеха се най-необуздани измислици, пред комуникационния център имаше тълпа. И предаванията от Земята бяха спрели — цялото човечество чакаше със затаен дъх да стихне яростното сражение, за да научи кой е надделял. Никой не бе очаквал, че победител и победен няма да има.

Маклорин не разреши веднага излизане на повърхността и след съобщението по радиото, че силите на Федерацията се изтеглят. Кратката и не особено ясна новина след безкрайно проточилите се часове не само позволи на всички да си отдъхнат, ами дори ги разочарова. В района на Обсерваторията радиоактивността се бе повишила съвсем незначително, всичко беше непокътнато. Разбира се, не знаеха какво е ставало от другата страна на Платон…

Настана буйно веселие, щом научиха, че Джеймисън и Уилър са живи. В бъркотията двамата бяха успели да се свържат чак след час с Обсерваторията през Земята. Забавянето почти довърши и без това оръфаните им нерви, защото се питаха през цялото време дали и колегите им не са пострадали случайно. А не посмяха да тръгнат пеша, преди да се уверят, че има къде да се приберат. Фердинанд вече беше прекалено радиоактивен, за да потърсят убежище в него.

Садлър чакаше в комуникационния център, когато връзката беше възстановена. Гласът на Джеймисън звучеше много отпаднало, докато описваше накратко битката и питаше какво да правят.

— Какво е равнището на радиацията в кабината и отвън? — веднага поиска да знае Маклорин.

Докато Джеймисън казваше числата, Садлър пак си помисли колко е странно, че сигналите трябва да минават чак през Земята, когато от двамата ги деляха само стотина километра. Не можеше да свикне с това трисекундно забавяне.

— Ще предам на медиците, за да решат отсега как да ви лекуват — увери Маклорин. — И казваш, че навън е четири пъти по-слаба, така ли?

— Да. Влизахме в трактора за малко, само когато опитвахме да се свържем с вас.

— Така… Най-добре е да изпратим трактор, а вие да го пресрещнете. Ще изберете ли някое място за срещата?

Джеймисън поумува.

— Нека карат към маркера на петия километър преди Прохода на търсачите, ние ще стигнем там горе-долу по същото време. Ще оставим радиостанциите в скафандрите на излъчване, няма как да се разминем.

Садлър изчака директорът да даде заповедите си и попита дали ще има място за още един пътник в трактора. Така би могъл да поговори с двамата астрономи възможно най-скоро. Още с пристигането им лекарите на Обсерваторията щяха да ги затворят в медицинския сектор, за да ги лекуват от лъчева болест. Нямаше сериозна опасност за здравето им, но Садлър се съмняваше, че някой ще може да припари до тях в близките дни.

Маклорин се съгласи веднага, но добави:

— Не вярвам да не се досещате, че така ще изгърмите прикритието си. Щом хората в трактора чуят с какво се занимавате, десет минути по-късно ще знае цялата Обсерватория.

— Обмислих внимателно положението си. Прикритието ми вече е безполезно.

„Ако не е било от самото начало“ — добави той кисело на ум.

След половин час научаваше от личен опит разликата между луксозното пътуване в монорелсов вагон и друсането в трактора. Скоро свикна с кошмарните наклони, по които водачът устремяваше возилото, без да му мигне окото. Освен задължителния екипаж от двама души с тях пътуваше и лекар, който разчиташе веднага да вземе и анализира кръвни проби от пострадалите, а и да им инжектира най-необходимите лекарства.