Артър Кларк - Земна светлина

— Търся Послушко. Не е в кабинета си, а искам да подам оплакване.

— Секретарят Уогнъл — отвърна Садлър, влагайки умерен укор в гласа си — отиде в хидропонните инсталации преди половин час. И ако ми позволиш да отбележа, учуден съм, че ти си източникът на недоволство, а не причината.

Уилър се ухили до уши с невероятно и обезоръжаващо момчешки вид.

— Уви, прав си. Освен това знам, че всичко трябва да си мине по каналния ред и така нататък… но е спешно. Някакъв идиот извърши извънредно кацане и ми съсипа два часа работа!

Наложи се Садлър да поумува бързо, за да разбере за какво му говори Уилър. Накрая си спомни, че този район на Луната бе поставен под забрана — нито един кораб не биваше да прелита над северното полукълбо, без да уведоми предварително Обсерваторията. Яростните реактивни струи на йонните двигатели, уловени и усилени от големите телескопи, направо унищожаваха фотоплаките и разстройваха множество чувствителни уреди.

— Не мислиш ли, че е било авария? — сети се изведнъж. — Наистина жалко за пропиляния ти труд, но корабът може да е бил в беда.

Уилър се стресна видимо и гневът му се уталожи мигновено. Зяпна безпомощно, сякаш се чудеше какво да прави сега. Садлър остави списанието и се изправи.

— Не искаш ли да се отбиеш в комуникациите? Те положително знаят какво става. Имаш ли нещо против да дойда с теб?

Никога не забравяше да се държи любезно, защото успешното изпълнение на задачата му зависеше от доброжелателството на тукашните хора. Пък и знаеше колко полезно е да внушаваш на някого, че ти прави услуга.

Уилър охотно прие предложението и го поведе нетърпеливо, като че идеята бе хрумнала първо на него. Комуникационният сектор се разполагаше в голяма, безупречно чиста зала на най-горния етаж, само на десетина метра под повърхността. Тук беше вътрешната централа, която играеше ролята на нервна система в Обсерваторията, също приемниците и предавателите, които поддържаха връзката на усамотената научна станция със Земята. В залата властваше дежурният служител по съобщенията, а случайните посетители трябваше да се обезсърчат от надписа: „Абсолютно и категорично се забранява влизането на неупълномощени лица.“

— За нас не се отнася — отсече Уилър и отвори вратата. Посрещна ги още по-голям надпис „ТОЧНО ЗА ТЕБ СЕ ОТНАСЯ!“ Без да се смути, той се извърна към Садлър. — Между другото където не бива да се влиза, винаги е заключено.

Все пак не бутна безцеремонно втората врата, а почука и изчака, докато натежал от скука глас подвикна:

— Влез!

Дежурният, който тъкмо изкормваше разговорната уредба на някакъв скафандър, изглежда им се зарадва. Веднага се обади до Земята и поиска Транспортният контрол да провери що за кораб се е размотавал над Маре Имбриум , без да съобщи на Обсерваторията. Докато чакаха отговора, Садлър обикаляше и оглеждаше изпълнените с различни апарати стени.

Учуди се, че такова количество техника е необходимо за предаването на звук и образ между Земята и естествения й спътник. Знаеше колко обичат специалистите да обясняват работата си на всекиго, който покаже искрен интерес. Задаваше въпроси и се мъчеше да запомни поне нещо от обясненията. Радваше се, че вече никой не го подозира в черни помисли и не очаква от него непременно да души дали не могат да вършат същото за двойно по-малко пари. Просто приемаха, че е извънредно любознателен човек, защото повечето му въпроси несъмнено бяха далеч от финансите.

Малко след като дежурният го разведе набързо из залата, един принтер избълва безшумно отговора. И тримата се вторачиха недоумяващо в редовете:

„Полетът е извънреден. Правителствена задача. Предварителното уведомяване невъзможно. Очакват се още кацания. Съжаляваме за причинените неудобства.“

Уилър явно не вярваше на очите си. До този ден небесата над Обсерваторията бяха неприкосновени. Никой абат, срещнал нахлули в манастира му миряни, не би се ядосал повече.

— Щяло да има още! — избърбори почти неразбираемо от ярост. — Ами нашата програма?!

— Кон, време ти е да пораснеш — захапа го приятелски дежурният. — Не слушаш ли новините? Или през цялото време зяпаш новата си любима звездичка? Както аз го разбирам това съобщение, може да означава само едно нещо — има някакъв секретен проект наблизо. Познай от първия път какъв…

— Ще позная, разбира се — промърмори Уилър. — Поредната експедиция, за която нищичко, ама съвсем нищичко не бива да се разчуе. Ровичкат за руда с тежки метали и си въобразяват, че Федерацията никога няма да научи. Детска им работа.