Артър Кларк - Фонтаните на рая

Въпросът бе: кое нямаше да издържи по-напред — планката, задържаща батерията, или релсата, която го крепеше на четиристотин километра горе в небето. При други обстоятелства не можеше да става и дума за състезание между хипернишката и закалената стомана. Но ако натиснеше спирачките прекалено рязко… или те откажеха да му се подчиняват поради натоварването… можеше и двете да не издържат. Тогава и той, и батерията щяха да стигнат Земята горе-долу по едно и също време!

— Ще опитам с две секунди — каза на Кингзли. — Започвам.

Този път разтърсването бе свирепо и прониза чак мозъка на костите му. Усукващите осцилации затихнаха за продължително време. Морган бе уверен, че бе почувствувал… или чул разкъсването на планката. Но не се изненада, когато хвърли поглед в огледалото и се увери, че батерията не бе помръднала от мястото си.

Кингзли не изглеждаше толкова загрижен.

— Ще се наложи да опиташ три-четири пъти — ободри го.

Морган само дето не му кресна: „Искаш да заемеш моето място в службата ли?“, но прояви предпазливост. Приятелят му щеше да го възприеме на шега, но тези, дето слушаха отстрани — едва ли.

Опита за трети път. Доби усещането, че се смъкна с цял километър, а в действителност беше се снижил със сто метра. Неизчерпаемият оптимизъм на Кингзли започна да крее. Стана ясно, че трикът нямаше да доведе до положителен резултат.

— Изпрати моите комплименти на създателите на предпазната планка! — рече унило Морган. — Сега какво предлагаш? Да опитам трисекундно падане, преди да натисна спирачките?

Почти видя как Кингзли поклати глава.

— Рискът е прекалено голям. Не се тревожа толкова за лентата, колкото за спирачния механизъм. Не е проектиран за такива натоварвания.

— Е, поне опитах — отвърна Морган. — Но не се отказвам. Да бъда проклет, ако се оставя на някаква си нищожна перчата гайка, намираща се на петдесет сантиметра под носа ми. Ще изляза да я развинтя!

Ако бе облечен със старомоден скафандър, достигането на въпросната перчата гайка би било невъзможно. Щеше да бъде трудно дори с флексискафандъра, който Морган бе облякъл, но поне си струваше да се направи опит.

Много човешки животи зависеха от умението му, затова той репетира предварително последователността от действията си. Предстоеше да провери изправността на своя скафандър, да разхерметизира капсулата и да отвори люка, който за щастие бе достатъчно широк. След това трябваше да освободи предпазния ремък, да коленичи — ако можеше! — и да се протегне към перчатата гайка. Всичко зависеше от координацията на движенията му. Не разполагаше с никакви инструменти на борда на паяка, но щеше да опита да отвърта с пръсти, защитени от ръкавици, тъй като завъртането едва ли щеше да изиска голямо усилие.

Тъкмо бе решил да опише своя план на земния център, в случай че някой би открил грешка, когато усети леко неразположение. Можеше да издържи достатъчно дълго, колкото се наложеше, но нямаше смисъл да оставя всичко на случайността. Ако употребеше водопроводната инсталация на капсулата, нямаше да стане нужда да се тревожи от неудобното приспособление, вградено в скафандъра му…

Свърши и завъртя ръчката на тоалетната канализация. В този момент бе изненадан от малка експлозия край основата на капсулата. Почти веднага, само след едно мигване, за най-голямо негово удивление се появиха мъждукащи звездици. Сякаш някой бе създал цяла микрогалактика! Получи илюзията че само за секунда се задържаха неподвижно, а после започнаха да се изсипват надолу със скоростта на падащ към земята камък. След малко роят се стопи в точка и изчезна.

Едва ли би могло да се намери по-добро доказателство, че той все още бе пленник на земното притегляне. Спомни си, че в зората на орбиталните полети аеронавтите биваха озадачавани, а подир туй — и развеселявани от ореола ледени кристалчета, който ги съпътствуваше навсякъде около планетата. Появиха се и някои разправяни под сурдинка шеги за съзвездието Орион. Тук не можеше да се случи същото. Каквото и да изпуснеше, колкото и леко да бе, щеше веднага да се натъкне на земната атмосфера. Не трябваше да изпуска от внимание този факт. Въпреки височината не можеше да се наслади на безтегловността като астронавтите.