Артър Кларк - Фонтаните на рая

— Все сте разработили някакъв план!

— Имаме няколко, но всички са чиста проба лудост! Ако се спрем на някой по-разумен, ще те уведомя. Междувременно има нещо, което би могла да направиш за нас.

— Какво е то? — В гласа й се прокрадна подозрителност.

— Обясни на своята публика защо космически кораб би могъл да се стикова с друг на височина шестстотин километра, но не и с кулата. Щом свършиш това, може би ще имаме още новини за теб.

Леко обиденото лице на Дювал избледня от екрана и Морган се обърна още веднъж към добре оркестрирания хаос в залата за управление. Опита да остави ума си да се зарее свободно около всеки аспект на проблема. Въпреки учтивия отказ на офицера по безопасността, който ръководеше ефикасно от „Междинната станция“, можеше да стигне до някакви полезни идеи. Не очакваше да открие някакво магическо решение, но познаваше кулата по-добре от всеки друг, с изключение може би на Уорън Кингзли. Помощникът му вероятно бе запознат по-изтънко с подробностите, докато Морган имаше по-пълна обща представа.

Седем мъже и жени загиваха бавно от задушаване в небето. Ситуацията бе уникална в цялата история на космическата технология.

Трябваше да има някакъв начин да ги спаси, преди да бяха се отровили с издишвания въглероден двуокис или налягането да спаднеше толкова ниско, че камерата да станеше буквално като гроба на Мохамед, увиснал между небето и земята!

— Ще успеем! — успокои го Кингзли, широко усмихнат. — Паякът може да достигне „Основата“.

— Добавили сте достатъчно допълнителна енергия към акумулаторите?

— Да, нещо такова. Ще има две степени, както при ракетите. Щом първата батерия се изтощи, трябва да бъде изхвърлена през борда, за да се отърве превозното средство от мъртвото тегло. Това ще стане на четиристотния километър. Вградената батерия на паяка ще поеме захранването през останалата част на пътя.

— И колко полезен товар ще може да се пренесе?

Усмивката на Кингзли угасна.

— С най-добрите батерии, с които разполагаме — най-много петдесет килограма.

— Само толкова! Че каква полза би имало?

— Достатъчно е. Ще побере няколко от онези балони от новия модел с по пет килограма кислород под налягане хиляда атмосфери, маски с молекулярни филтри за отстраняване на въглеродния двуокис, малко вода и компресирана храна, както и медицински принадлежности. Можем да доведем теглото под четиридесет и пет килограма.

— Фю! Сигурен ли си, че провизиите ще стигнат?

— Да. Ще ги облекчат временно, докато пристигне транспортьорът от станцията „10 К“. Ако се наложи, паякът може да направи и втори курс догоре.

— Съгласува ли с Барток?

— Одобрява. В края на краищата, никой няма по-добра идея.

Морган почувствува как сякаш непосилно бреме падна от плещите му. Всичко можеше да тръгне от лошо по-лошо, но все още блестеше лъч надежда. Чувството за пълна безпомощност се разсея.

— Кога ще бъде готов паякът?

— След два часа, ако не възникнат пречки. Не повече от три. За щастие работим със стандартизирана апаратура. В момента извършват всички проверки на машината. Трябва да се реши само едно…

Ваневар Морган тръсна глава.

— Не, Уорън! — отвърна бавно със спокоен, решителен глас, какъвто приятелят му не бе чувал досега. — Няма какво повече да се решава!

— Не се опитвам да подценявам ранга ти, Барток! — спореше Морган. — Логиката е проста. Вярно е, всеки може да кара паяка… но само неколцина са запознати с всички технически подробности. Възможно е да възникнат някои оперативни проблеми, когато бъде достигната основата, и аз ще съм в най-благоприятна позиция, за да ги реша!

— Позволи ми да ти напомня, доктор Морган, че си на шестдесет и пет! — възрази офицерът по безопасността. — По-благоразумно е да тръгне по-млад човек.

— На шестдесет и шест съм! И възрастта няма нищо общо. Не е опасно и определено няма изисквания за физическа сила.

Би добавил, че психологическите фактори щяха да бъдат много по-важни от физическите. Всеки можеше да се вози като пасивен наблюдател нагоре-надолу в капсула като Максин Дювал и милионите, които щяха да я последват след години. Съвсем друго бе да се справиш с извънредна ситуация, която би могла да възникне на шестстотин километра в празното небе.

— Продължавам да си мисля, че би било по-добре да изпратим някой не толкова възрастен! — продължи с мека настойчивост Барток. — Например доктор Кингзли!