Артър Кларк - Фонтаните на рая

Морган слушаше този глас, долетял от Космоса, и гледаше през полупрозрачната, все пак — даваща илюзия за материалност холограма на кулата и изведнъж го споходи видение. Представи си как в най-долния отсек щъкаха човешки същества в десеторно умален мащаб… Трябваше само да протегне ръка, за да ги отнесе на сигурно място…

— След студа най-големия проблем е въздухът. Не зная за колко време ще се натрупа въглероден двуокис в такава концентрация, че да изпаднем в безсъзнание. Може би бихте могли да изчислите. Какъвто и да бъде отговорът, страхувам се, че ще бъде прекалено оптимистичен… — Гласът на Чанг се сниши и той заговори почти конспиративно, явно за да не бъде чут. — Професорът и студентите му не знаят, но южният въздушен шлюз бе повреден при експлозията. Има утечка… чува се постоянно съскане около уплътнителите. Не мога да преценя доколко е сериозно. — Гласът му доби нормална сила. — Е, такава е ситуацията. Ще очакваме вашето обаждане…

„А какво по дяволите можем да ви кажем? — помисли Морган. — Освен последно «Сбогом!»“

Правилното поведение в моменти на криза бе умение, на което Морган се възхищаваше, но не завиждаше. Янос Барток, дежурен офицер по безопасността на кулата, намиращ се в „Междинната станция“, отговаряше за спасителната операция. Оперативният щаб в недрата на планината Шри Канда на двадесет и пет хиляди километра под него и само на шестстотин километра от сцената на трагедията можеха само да слушат рапортите, да дават полезни съвети и да задоволяват любопитството на новинарските средства за информация по свое усмотрение.

Разбира се, Максин Дювал се свърза минути след нещастието и както винаги, въпросите й бяха само по същество.

— Могат ли да ги достигнат навреме от „Междинната станция“?

Морган се поколеба. Несъмнено отговорът бе: „Не“. Въпреки това бе неразумно, а и жестоко да я лишава от надежда толкова рано. Освен това прозираше лъч надежда.

— Не искам да храня фалшиви илюзии, но може и да не се наложи да искаме помощ от „Междинната станция“. Има един екип, който работи доста по-близо, на станцията „10 К“, находяща се на десет хиляди километра над тях. Техният транспортьор би могъл да достигне „Основата“ за двадесет часа.

— Тогава защо още не са тръгнали?

— Дежурният офицер по безопасността Барток скоро ще вземе решение… въпреки че би могло да се окаже безполезен напън. Предполагаме, че имат въздух за не повече от половината от това време. А проблемът с температурата е още по-сериозен.

— Какво искаш да кажеш?

— Горе настъпва нощта, а те нямат източник на топлина. Не го излъчвай в ефира още, Максин, но може да се окаже, че състезанието се води между ниските температури и задушаването.

За няколко секунди настъпи пауза. След това жената необичайно свенливо сподели:

— Може и да прозвучи глупаво, но метеорологичните станции с техните мощни инфрачервени лазери…

— Благодаря ти, Максин. По-скоро аз съм глупакът. Изчакай за минутка да поговоря с „Междинната станция“.

Инженерът повика Барток и той се отзова вежливо. Но резкият му отговор даде да се разбере ясно мнението му за аматьори, които се бъркаха дето не им бе работата.

— Извинявай, че те обезпокоих — извини се Морган и превключи отново към журналистката.

— Има случаи, когато експертите са изключително компетентни — каза й с тъга, но и с гордост. — Нашият човек е един от тях! Обадил се е на службата „Управление на мусоните“ преди десет минути. Там вече изчисляват мощността на лъча. Не желаят да предозират, тъй като могат да опекат всички.

— Значи бях права! — подмаза се Дювал. — Трябваше сам да се сетиш за това, Ван! Какво още си забравил?

Морган не можа да измисли отговор, нито пък опита. Сякаш виждаше как компютърният мозък на журналистката препускаше. Предугади следващия й въпрос. Оказа се прав.

— Не можете ли да използувате паяците?

— Дори последните модели имат ограничение за височината. Акумулаторните им батерии могат да ги издигнат само до триста километра. Проектирани са да правят инспекции на кулата, в тази й част, която е потопена в атмосферата.

— Ами тогава снабдете ги с по-мощни батерии!

— Само за няколко часа? Но не в това е проблемът. Единственият паяк, който изпитваме в момента, не може да превозва пътници.

— Изпратете го празен!

— Съжалявам… но вече обмислихме този вариант. Задължително е на борда да има оператор, който да извърши скачването, когато паякът достигне основата. А и би отнело дни да измъкнем седем човека един по един…