Артър Кларк - Фонтаните на рая

Сигналът „Огън в акумулаторния отсек“ светна за трети път. Чанг не се поколеба да го нулира. Знаеше, че действителен огън би задействувал пожарогасителите. Всъщност, опасяваше се, че те можеха да сработят ненужно.

На борда се случиха няколко аномалии едновременно, повечето от тях — във веригата за зареждане на акумулаторите. Щом свършеше пътуването и изключеше захранването на транспортьора, Чанг възнамеряваше да се изкачи до двигателния блок и да провери всичко лично, със собствените си очи.

Оставаше още километър. Носът му пръв даде повод за тревога. Вгледа се с недоверие към тънката нишка пушек, извираща от контролното табло, а разумната част от разсъдъка му подсказа: „Какво щастливо стечение на обстоятелствата, дето повредата изчака края на пътуването!“.

След това си спомни за колосалната енергия, произведена по време на последния процес на спиране, и достатъчно прозорливо си представи низа от последвалите събития. Вероятно защитната верига бе отказала да сработи и акумулаторите бяха се свръхзаредили. Авария след авария бяха ги разрушили. Подпомогната от йоносферната буря, безподобната своенравност на безличната стихия им бе нанесла нов удар.

Чанг мигновено натисна бутона, активиращ пожарогасителите в акумулаторния отсек. Поне те се задействуваха, тъй като чу приглушения рев на азотните взривове от другата страна на защитната преграда. Десет секунди по-късно включи „Вакуумно почистване“, с което изхвърли газа в открития Космос. Надяваше се, че голяма част от топлината също излезе навън. Тази команда също бе изпълнена правилно. За пръв път в живота си Руперт Чанг слушаше с облекчение писъка на въздуха, напускащ космическия транспортьор… вярваше, че му бе за последно!

Превозното средство най-после припълзя до целта. Пилотът не посмя да разчита на автоматичната спирачна установка. За щастие бе трениран добре и разпозна всички визуални сигнали, затова успя да спре на сантиметър от стиковащия адаптер. С лудешка скорост съедини въздушните шлюзове. Започнаха да хвърлят през свързващата тръба багаж и екипировка.

Професор Сесуи не остана по-назад от другите. Опита да се върне към ценните си инструменти. Вратите на въздушните шлюзове се затвориха автоматично с трясък секунда преди преградата на моторното отделение да поддаде.

След това на бегълците не им оставаше нищо друго освен да чакат в голата квадратна камера, дълга петнадесет метра. Удобствата им бяха значително по-малко, отколкото в добре обзаведена затворническа килия. Остана им надеждата, че огънят щеше да утихне от самосебе си. Вероятно за спокойствието на пасажерите допринесе и несподелената преценка на Чанг и помощника му, че напълно заредените акумулаторни батерии съдържаха енергията на голяма химическа бомба със задействуван часовников механизъм, намираща се отвън, на кулата.

Десет минути след бързото им пристигане „бомбата“ избухна! Кулата леко потръпна. Последва звук на откъснат и разкъсващ се метал. Грохотът на разрушенията не бе силен, въпреки това вледени сърцата на неволните слушатели. Единственото им средство за придвижване бе съсипано. Отстояха на двадесет и пет хиляди километра от спасението!

Чу се още един, по-продължителен взрив и настъпи тишина. Бегълците предположиха, че транспортьорът бе се отделил и паднал от кулата. Вцепенени започнаха да преглеждат своите запаси. Бавно осъзнаха, че невероятното им бягство можеше да се окаже напразно!

Дълбоко в недрата на планината Шри Канда всред екраните и съобщителната апаратура на „Центъра за управление“ Морган и целият дежурен инженерен състав стояха скупчени около холограмата на най-долната част на кулата, изобразена в умален десетократно мащаб. Изображението бе перфектно до най-малките подробности, виждаха се даже четирите тънки ленти, разпростиращи се от всяка страна. Последните изчезваха малко над пода и бе трудно за човек да възприеме, че продължаваха надолу още шест хиляди километра — все едно до центъра на Земята!

— Покажете напречен разрез и вдигнете основата до нивото на очите! — даде нареждане Морган.

Кулата загуби своята привидна твърдост и се превърна в излъчващ светлина призрак — дълга квадратна кутия с тънки стени, празна, с изключение на свръхпроводниковите кабели на електрозахранването. Най-долната секция — „Основата“ — бе правилно наречена, въпреки че се намираше на височина хиляди километри. Представляваше единична кубична камера със страна петнадесет метра.