Артър Кларк - Фонтаните на рая

Морган гледа Дювал в очите цели пет секунди и накрая реши, че тя не го бе взела на подбив.

— Разбирам — промърмори изморено. — Бедна, борбена, млада репортерка, отчаяно опитваща да си създаде име, не би пропуснала такава златна възможност! Не бих желал да съсипвам многообещаващата ти кариера, но отговорът ми е: „Категорично не!“.

Доайенът на журналистите изпусна няколко неподобаващи на дама, а даже — и на джентълмен, ругатни, които достигнаха ушите на Морган, въпреки че компютърните автоматични редактори цензурираха разговорите и обичайно не позволяваха непристойни слова да бъдат предавани по обществени канали за връзка.

— Преди да те обеся със собствената ти хипернишка, Ван, обясни ми защо „не“!

— Ами защото, ако се случи нещастие, няма да мога да си простя!

— Спести си крокодилските сълзи! Разбира се, моята ненавременна смърт ще се обърне в трагедия… за твоя проект! Но аз не бих посмяла и да си помисля за експеримента, преди да си направил всички необходими тестове и си убеден, че сигурността ми е стопроцентова!

— Би изглеждало като сензационен акробатичен номер!

— Както имали обичай да казват по времето на кралица Виктория… или Елизабет — „И какво от това?“!

— Виж, Максин, пристигна кратко спешно съобщение, че току-що е потънала Нова Зеландия! Ще се нуждаят от теб в студиото. Но благодаря за себеотрицателното ти предложение!

— Доктор Ваневар Морган! Знам много добре защо ми отказа! Искаш ти да си първия!

— Както казвали във викторианската епоха: „И какво от това?“

— Туширана съм! Но те предупреждавам, Ван! Щом някой от твоите паяци проработи, ще се чуем пак!

Морган поклати глава.

— Извинявай, Максин! Нямаш шансове!

Откъс от „Бог и «Стархоум»“; издателство „Мандала прес“, Москва, 2149 година:

„Точно преди осем десетилетия междузвездната сонда-робот, сега известна като «Старглайдер», навлезе в Слънчевата система и проведе кратък, но с историческо значение диалог с човешката раса. За пръв път ние узнахме със сигурност онова, за което само подозирахме: нашият разум не е единствен във Вселената и всред галактиките живеят много по-древни и може би още по-умни цивилизации.

След тази среща вече нищо не може да остане без промяна. А всъщност, на практика настъпиха малко изменения. Човечеството все още се занимава със същото, както и преди. Колко често се спираме да помислим, че жителите на «Стархоум» знаят за нашето съществувание от вече двадесет и девет години, или че почти е сигурно, че след още двадесет и една години ние ще получим тяхното първо съобщение? И какво ще стане, ако те вече са тръгнали към нас — както някой бе предположил?

Може би за щастие, хората притежават необикновената дарба да настройват своето съзнание така, че да забравят всички страховити бъдещи възможности. Римлянинът-фермер орал по склоновете на вулкана Везувий и не обръщал никакво внимание на пушеците, издигащи се преди изригването. Втората половина на двадесети век изживяхме под заплахата на водородната бомба, а следващата половина от двадесет и първи — на вируса «Голгота». Аналогично сме се научили да живеем и под угрозата или месианството на «Стархоум»…

«Старглайдер» ни разкри много нови странни светове и раси, но — никакви нови технологии, затова почти не оказа влияние върху техническите аспекти на нашата култура. Това случайно ли стана или бе резултат от някаква целенасочена политика? Още много въпроси ни се искаше да зададем на космическия робот, но сега е много късно… или прекалено рано.

От друга страна с него разисквахме немалко наши проблеми, касаещи философията и религията и в тези области влиянието му бе забележително. На «Старглайдер» се приписва фразата: «Вярата в бог очевидно е закърнял психологически зачатък при възпроизводството на бозайниците», въпреки че в компютърните преводи не се среща никъде.

Ами ако е вярно? Напълно противоречи на въпроса за действителното съществувание на бог, което тук, по-нататък ще демонстрирам…“

Суами Кришнамуртхи (Д-р Чоам Голдберг)

Лентата от хипернишки се виждаше с просто око на по-голямо разстояние нощем, отколкото денем. При залез слънце, когато запалеха предупредителните светлини, тя сякаш се нажежаваше до бяло, изтъняваше нагоре и в някаква неопределена точка се изгубваше на фона на звездите.

Вече бе призната за най-голямото чудо на света. Отвсякъде прииждаха пилигрими да я видят. Някой иронично се изрази, че те отдавали последна почит на свещената планина. Накрая Морган категорично забрани достъпа на странични лица до площадката.