Саймън Кларк - Нощта на трифидите

Май не забелязваше бръмчащите край него трасиращи куршуми.

— Гейбриъл! — викнах му. — Наведи се.

А той скочи към най-близкия Джъмбо и ловко се покатери отгоре.

— Там е! — посочи. — Ето как са ни сгащили копелетата!

Отидох при него, макар че опасността не ми допадаше. Куршумите летяха твърде наблизо.

Все пак погледнах какво ми показваше. Надолу по течението на реката, встрани от сражението, във водата лежеше странна машина, която вече си бе свършила работата. Беше нашарена с петна в морскосиньо и зелено, над повърхността едва се подаваше плоско подобие на калкан. Две стъклени кабинки се издуваха като лъскави очи. Явно миниатюрният морски съд, почти неразличим в океана, се бе прокраднал след повредената подводница до базата и после бе съобщил координатите по радиото на основните ударни сили.

— По дяволите! — избухна Гейбриъл. — Трябваше да се досетим какво са намислили. Затова големите оръдия стреляха встрани от нас, когато се измъквахме от Хъдзън. Искали са само да ни подплашат, за да ни проследят дотук и… Думите му преляха в поток от нечленоразделни псувни. Макар че в тази река не можеха да навлязат големи бойни кораби, които газят прекалено надълбоко, скоро загъмжа от цяла флотилия по-дребни съдове. Гърмяха в забрава с палубни оръдия, базуки, картечници, минохвъргачки и многозарядни ракетомети, напираха като глутница носещи се по вода хиени, готови да повалят плячката си.

Но и ние имахме остри зъби. На различни места по брега трещяха оръдия и снарядите им профучаваха над водата. Някои улучваха целта. Три десантни катера на врага избухнаха в огнени кълба и пламналите им екипажи се разлетяха из реката.

Гейбриъл подскачаше върху металния гръб на Джъмбо и крещеше от радост. Но съвсем навреме куршум от картечница отскочи от бронирания унищожител на трифиди и ни напомни, че сме доста лесни мишени. Побързахме да скочим на земята и наблюдавахме битката иззад возилото.

Не потръгна добре за нас. Въпреки упорития насрещен огън на нашите хора от окопи, артилерийски позиции и наблюдателни кули поне петнайсетина десантни кораба стигнаха до брега. Под прикритието на унищожителни картечни откоси войските на Торънс напираха по склона. Стреляха в движение, някои хвърляха гранати в окопите. Посърнах. Торънс бе организирал смазваща атака, изпращайки елитната си пехота. Горяните загиваха с десетки. В такива моменти често има и нелепи случки.

От високоговорителите, окачени на прътове из лагера, се разнесе музика. Звучен женски глас пееше бавна балада, която отекваше от склоновете. Дори стрелбата, смесена с мъчителните писъци на умиращите, не можа да заглуши прекрасната песен. Нечия ръка разтърси рамото ми.

— Това е сигналът да се махаме! — Гейбриъл отвори люка на Джъмбо. — По-живо!

Побързах да се наместя на едната предна седалка. Младеж с вид на латиноамериканец се вмъкна на мястото на водача под краката ми. След секунда двигателят избуча.

Машината вече пълзеше на веригите си, когато Гейбриъл се промуши до мен. — Виждал ли си Сам? — викна в ухото ми.

— Хукна към канцеларията си, после не съм го виждал.

Гейбриъл се изви на седалката, за да погледне административните сгради, където горяни прехвърляха по-секретните си документи в чакащи противотрифидни машини.

Изведнъж дрънченето на куршуми по нашия Джъмбо привлече вниманието ми обратно към реката. Бяха се появили още десантни катери, претъпкани с хора в зелени униформи. Някои се опитаха да стигнат до брега там, където склонът беше твърде стръмен. Нашествениците трябваше да скачат на сушата, но се плъзгаха по калната стръмнина и потъваха под тежестта на цялото си снаряжение.

Все пак мнозина стъпиха на брега, обаче не всички стигнаха до лагера. Картечарите на наблюдателните кули изораха земята с куршуми и повалиха в крачка немалко войници. Гърмеше несекваща какафония от автоматична стрелба, взривове и писклив вой на ракетомети. По лагера се стелеше дим, гъст като есенна мъгла.

— Ами Сам? — креснах на Гейбриъл.

— Ще се качи в друг Джъмбо…, а ние се омитаме оттук.

— Накъде?

Махна с ръка към най-близката ограда срещу трифиди.

— Навън. Хората на Торънс няма да ни гонят и там.

Нашата машина се бе вляла в колоната, газеща с грохот тревата. Едно бронирано возило закачи банята и стовари покрива върху себе си. Продължи напред без бавене, разравяйки пръстта в кал. От някои машини се подаваха цевите на тежки картечници, които се завъртяха към нападателите и ги обсипаха с гибелни откоси, изпъстрени от яркочервените ивици на трасиращи куршуми. Поваляха ги като житни снопове.