Саймън Кларк - Нощта на трифидите

— Затова превърнахме размножаването в промишлен процес — заяви генералът. — Пренесохме технологиите на производството в родилния бизнес. Идеята жената да отдели девет месеца от скъцопенните си години на плодовитост, за да създаде само едно дете, е неприемлива в днешния свят.

— Значи намеквате, че жената ражда цяло котило… като животните?

— Наричаш родените по този начин деца „котило“. Звучи унизително. Ние бихме казали, че такава жена е плодовита.

— Възможно ли е да намерите жени, които раждат близнаци по поръчка? Нали…

— Не близнаци. Нормата е три, дори четири деца. Всъщност е така през последните двайсет години. На жените се дават лекарства против безплодие, за да раждат много деца.

У мен се надигаха опасения. Докато слушах този човек да описва тържествуващо как жените са били сведени до равнището на кокошки в курник, тази общност загуби немалко от блясъка си в моите очи.

— Трябва да ти кажа, че на родилките са спестени изтощителните и поглъщащи много време усилия по отглеждането на децата. Тази задача се пада на жени, които или са безплодни, или са прехвърлили плодовитата възраст, или нещо друго им пречи да бъдат майки. — Пронизващото здраво око на генерала разгада отвращението по лицето ми. — Не одобряваш това. Но както чух, твоите хора прилагат свои похвати за увеличаване на раждаемостта. Сетих се за веселите Домове на майките, изпълнени с щастливи и обичани деца.

— Вярно е — признах. — Но производственият процес не е на толкова научна основа.

— Искаш да кажеш, че е по-изложен на случайности? Не можете да предотвратите вродените увреждания? Всяка жена прахосва девет безценни месеца за едно-единствено дете?

— Колкото и да е случаен, процесът ни върши работа.

— А населението ви е около трийсет хиляди?

— Горе-долу.

— И… хъм, нека пресметна… около половината от населението е на възраст под двайсет и пет години?

Кимнах.

— Тук — натърти генералът — деветдесет процента от населението е под двайсет и пет години. Сам виждаш, че е пълно с енергични, бодри хора. Младежи с амбицията и потребността — да, жадната потребност да разчистят жизнено пространство за себе си. — Той въздъхна и сплете пръсти в скута си. — Дейвид, вгледай се в поуките на историята. Империите са процъфтявали при висока раждаемост. И са се сгромолясвали, когато раждаемостта е спадала. Замисли се и как различните общества са повишавали раждаемостта. В някои култури са забранявали противозачатъчните средства, в други жените с многолюдна челяд са били щедро възнаграждавани. Всеки — от просяка до краля — е давал своя принос. Накратко казано, хората са сила. Един човек може да помести камък. Хиляда ще поместят планина.

Към края разговорът премина в политическо слово, изнесено от генерал Филдинг. Керис не продумваше. Чудех се на колко ли деца са я обрекли да стане майка? Двайсет? Или трийсет?

Освен това знаех, че генерал Филдинг иска да получи технологията „Мейсън-Коукър“. Питах се дали в замяна ще натрапи на моите сънародници своята философия на нарастващото население заедно с лекарствата против безплодие. Да си призная, това ми даде изобилни поводи за размисъл до края на вечерта.

— Хайде, Дейвид, казвай защо си толкова унил.

Полунощ. Вървяхме подръка по Пето авеню, несекващите потоци от коли създаваха ослепителна, дори замайваща река от сияние. Двигател изтрещя стържещо и колата спря насред движението. Заехтяха клаксони.

— Дейвид? — подкани ме Керис.

— О, няма нищо.

— Явно това нищо те е обезсърчило.

— Ами, всичко е заради тази работа с… — започнах сърдито, но млъкнах и свих рамене.

— Не ти ли допадна баща ми?

— Не е заради баща ти. Той е изключителна личност.

Не се насилих да кажа, че ми е симпатичен. Досещах се каква ледена жестокост е скрита зад заучената усмивка.

— Само че това производство на деца в промишлени мащаби… струва ми се необикновено, меко казано.

— Аз пък никога не съм се замисляла за тези неща. Но ти си в чужда страна, господин Мейсън.

— А всяка страна си има свои нрави, госпожице Бедекер. — Усмихнах и се. — Да, ама като си помисля, че някой ден и ти… е, да му се не види, Керис, не ми харесва идеята да народиш само Господ знае колко деца.

Спря като закована и ме изгледа със зелените си очи. После притисна длан към устните си да заглуши кикота.

— Какво изтърсих пък сега? — учудих се аз.

— Дейвид… ох, Дейвид, имаш още много да научиш за нас. Аз с десетки дечица? Но това е нелепо.