Саймън Кларк - Нощта на трифидите

Керис ме поведе към прозорците с изглед към ширналия се долу град, който с падането на нощта се превръщаше в океан от светлини. Появи се сервитьорка с коктейл, отрупан с напитки. Взех си сухо мартини. Керис предпочете шампанско. В ъгъла струнен квартет свиреше приятни мелодии. Как ми се искаше баща ми да види това! Коктейл на върха на най-високата сграда в света!

Тогава се зарекох, че ще доведа семейството си в Ню Йорк. Блаженствах в топлото сияние на оптимизма, когато Керис докосна лакътя ми.

— Баща ми е ей там. Ела да те представя.

Виждах в профил един висок мъж. Беше на около шейсет години, стоеше изправен, сякаш бе глътнал бастун. Късата му червена коса посивяваше благородно. Говореше настойчиво с оплешивяващ мъж на неговата възраст.

— Татко — подхвана учтиво Керис, — позволи ми да ти представя Дейвид Мейсън.

— Приятно ми е да се запозная с вас, генерал Филдинг — протегнах му ръка.

Щом се обърна към мен, едва не трепнах от смайване. Отчетливият профил, който видях отначало, беше класически в героичната си красота. Но лявата половина на лицето му се различаваше потресаващо от другата.

Дясното око искреше в същия оттенък на зеленото, който имаха и очите на Керис. Лявото обаче имаше яркия цвят на яйчен жълтък. И нямаше ирис — стъписващото жълто запълваше всичко, оставяйки място само за свирепа черна зеница в средата. От окото към косата се проточваха белезникави зараснали рани. Прикрих изненадата си, а той се усмихна.

— Дейвид Мейсън. Повярвайте, очаквах с нетърпение срещата ни. Какво мислите за нашия град?

Казах му, че градът е невероятен, а той също ми протегна ръка. И въпреки военното си звание се здрависа по-скоро като политик. Обърна се към плешивия мъж.

— Позволете да ви представя на доктор Уайзман.

Говорът на доктор Уайзман веднага издаваше кореняка от Южните щати.

— Радвам се да се запознаем, господин Мейсън. За нас е удоволствие да ни гостувате. И се надяваме, че когато се завърнете у дома в Англия, ще говорите с добро за нас.

Генерал Филдинг ме гледаше, жълтото му око се взираше в лицето ми с изгарящо напрежение.

— Дейвид Мейсън ни показа пътя към справянето с един от нашите най-тежки проблеми.

— Нима? — приветливо откликна доктор Уайзман.

— Имат едно устройство, наричат го инсталацията „Мейсън-Коукър“ — поясни генералът. — То рафинира трифидово масло във висококачествен бензин. Нали така, Дейвид?

Потвърдих. Но гласчето в моето съзнание ми напомни, че прекалено щедро споделях с американските си приятели сведения за богатствата на своята родина. Ако тази общност нямаше достъп до петрол и производните му продукти, значи инсталацията се превръщаше за тях в кокошката със златните яйца от приказката. Както и да е, вече бях изплюл камъчето (потайността никога не е била сред достойнствата ми). Истината се знаеше. От все сърце се надявах, че няма да съжалявам за безгрижието си в първите дни на кораба.

Доктор Уайзман тактично се отдалечи да си вземе друго питие. Керис, баща и и аз останахме да си бъбрим, отпивайки от чашите. Генералът ни покани с жест към два меки дивана с масичка за кафе между тях. Щом хората на диваните забелязаха, че генерал Филдинг ни води натам, побързаха да освободят местата. Двамата с Керис се настанихме на единия, генерал Филдинг седна срещу нас. Така си говорихме лице в лице под омайващите мелодии на Щраус, наситили въздуха около нас.

Вече се бях опомнил от изненадата, че лицето на генерала е обезобразено. Всъщност не за пръв път виждах такива белези. „Жълтото око“ е следствие от отрова на трифид, баща ми се отървал на косъм от същата участ преди трийсет години. Само бързата медицинска намеса и промиването на окото със солен разтвор го спасили от неизлечими увреждания. Явно на Филдинг му бе провървяло по-малко. Знаех, че не вижда с лявото око.

Но здравото око следеше неотклонно лицето ми, сякаш четеше думи върху страница. Срещу мен седеше човек, който преценяваше събеседника си за секунди, после допълваше мнението си според първото впечатление.

— Кажи ми, Дейвид — започна генерал Филдинг, — имаш ли семейство на остров Уайт?

Обясних, че имам баща, майка и две сестри.

— Добре са, надявам се.

— С тях всичко е наред. Баща ми е увлечен в работата си, която за него е като свято призвание.

Генералът, изглежда, гореше от желание да научи повече факти за моя баща. Разказах някои случки от миналото му и как е успял да оцелее след Ослепяването и повсеместното нашествие на трифидите преди три десетилетия. Генералът ме подсети за неспирните въпроси при прекосяването на Атлантика, когато започна да ме разпитва за стопанството и инфраструктурата на остров Уайт. Накрая, уж без особен интерес, се осведоми за военната ни мощ.