Саймън Кларк - Нощта на трифидите

— Добро ви утро, господин Мейсън. — Капитан Шарпстоун пак стоеше с ръце зад гърба. Не ме погледна, взираше се в червения хоризонт. — Дано сте се наспали добре. — Обърна се към офицер зад себе си. — Скорост осемнайсет възела, господин Леман.

— Капитан Шарпстоун — подхванах аз, — какво става?

— Постигаме дяволски добра скорост, господин Мейсън. Ето какво става.

— Да, но сте сбъркали посоката.

— Няма никаква грешка.

— Не плавате ли на запад?

— На северозапад, господин Мейсън.

— Но защо? Нали щяхте да ме върнете у дома на остров Уайт.

— Променихме плановете си, господине.

— Защо се разбързахте толкова? Не можехте ли първо да ме оставите на острова?

— Такива заповеди получих, господин Мейсън.

— Едва ли ви оставаше повече от половин денонощие път от острова. Защо да не…

— Господин Мейсън, когато получите заповед от своя командир, вие я изпълнявате, нали? Бе ми заповядано от най висшите власти да завия обратно и да се отправя с пълна пара към своето пристанище. Нямам друг избор, освен да се подчиня. Или сте ме помислили за някакъв бунтар, господине?

— Не може ли да се обадите на вашето командване и да обясните къде сте? А ако привършвате запасите, нашите хора с радост ще ви…

— Господин Мейсън! Във вашата професия може и да е приемливо да оспорвате заповедите на командира си, но в моята това се смята за неподчинение. Значи е недопустимо. — Той впи поглед в мен изпод свирепо щръкналите си вежди. — Не се съмнявам, че ще бъде намерен начин да ви върнат невредим при вашите близки, щом бъде практически възможно. Но засега курсът ни е на северозапад.

— Към Ню Йорк ли?

Вместо отговор той се загледа упорито през панорамния прозорец на мостика. Усетих нечии пръсти да докосват ръкава ми. Керис ми подсказа с кимане, че е най-добре да оставя капитана на мира.

Макар още да скърцах със зъби, отидох с нея в пътническия салон. За жалост трябва да призная, че там и се наложи да изслуша мнението ми за заповедите, които капитанът бе получил. Както се бях разгорещил, изпъстрих думите си изобилно с най-долния английски жаргон.

Какво бихте сторили в такова положение? Ако откриете, че вместо да ви отведе у дома, корабът ви отнася към чужда земя? Ще вдигнете едноличен бунт, може би? Едва ли.

Въпреки това почти през целия ден крачех ядосан по палубата и се зъбех на всеки, чийто поглед срещах. Керис, Гейбриъл, Дек и Ким Со, момичето с азиатските черти, не криеха съчувствието си. Потвърдиха обаче, че капитанът е длъжен да изпълнява заповедите. Колкото и непреклонен да беше капитан Шарпстоун, прояви и справедливост. След обяда с толкова огромен бифтек, че се опулих, ми предложиха да съчиня съобщение до моето командване.

В пристъп на носталгия написах, че съм добре, но плановете са се променили и ще се върна в не чак толкова далечното бъдеще. После нямах друг избор, освен да се насладя на пътуването, доколкото мога.

Скоро така свикнах с боботенето на двигателите, че не го забелязвах. Първият ми унил ден завърши, когато слънцето, бледо като червеникава тухла, сякаш угасна в океана.

С нови обувки на краката се поразходих по палубата заедно с Керис. Не се борихме дълго с нощния студ и се върнахме в уютния салон, където Гейбриъл седеше до една маса и пишеше, а Рори лениво пощипваше струните на своето банджо. Прекарах около час в спокойна игра на карти с Керис, без да знам каква изненада ще ме сполети скоро.

Малко след девет часа влезе Ким Со, цъфнала в усмивка. Отначало бях готов да заподозра, че ми е подготвила някакъв майтап. Тя все се озърташе през рамо и лъскавата и черна плитка се люшкаше. Огледа всички ни, засмя се до уши и изрече:

— Може ли да ви запозная с нова гостенка?

На вратата нерешително се показа момиче на около петнайсет години. И нейното лице грееше в широка усмивка, а погледът и шареше по всички ни. Щом ме зърна, ухили се още по-весело. Посочи с пръст, разкикоти се и подвикна:

— Човек бум-бум! Човек бум-бум!

Как се бе преобразило моето диво хлапе от островчето… Отначало изобщо не я познах. Тъмното глухарче на бухналата и коса бе подрязано с вкус. Беше се изкъпала и носеше чисти дрехи. Промяната ме изуми, но и зарадва. Ким Со кимна насърчително на момичето и пак ни изгледа с горда усмивка.

— Искам всички да се запознаете с Кристина.

Доскорошното диваче се потупа с длан по лицето.

— Кис-тина. Кис-тина.

— Крис-тина — бавно повтори Ким.

— Крис-тина. — Кис-тина!

Ким се засмя.