Софи Кинсела - Пожелай ми слънчогледи

Ерик протяга ръка и ме гали по косата.

— Радвам се, че си отново у дома, Лекси.

— И на мен ми е много приятно, че съм си отново вкъщи — отвръщам искрено.

Почти искрено. Все още не мога да кажа със сигурност, че съм си у дома. По-скоро ми прилича на петзвезден хотел, което е още по-добре. Вадя диаманта и го поглеждам със страхопочитание. Междувременно Ерик си играе разсеяно с кичур от косата ми, а по лицето му се е изписала нежност.

— Ерик — прошепвам срамежливо. — Когато двамата с теб се запознахме, какво откри в мен? Защо се влюби в мен?

Замечтана усмивка плъзва по лицето му.

— Просто се влюбих в теб, Лекси — заявява той, — защото си енергична. Готова си да се хвърлиш напред. Също като мен си ненаситна за успехи. Хората ни наричат алчни и безчувствени, но ние не сме такива. Просто сме готови да премажем конкуренцията.

— Точно така — отвръщам след кратко мълчание.

Честно казано, никога не съм се възприемала като чак толкова напориста. Но пък през 2007 година може би съм точно такава.

— Влюбих се в красивите ти устни — Ерик докосва нежно горната ми устна. — И в дългите ти крака. И в начина, по който носиш куфарчето.

Той ме нарече красива.

Слушам го като омагьосана. Иска ми се да ми говори вечно. Никой досега не ми е говорил по този начин.

— Сега ще те оставя. — Той ме целува по челото и вдига подноса. — Ще се видим утре сутринта.

— Добре — прошепвам аз. — Лека нощ, Ерик. И… благодаря ти.

Той затваря вратата и аз оставам сама с колието, брачния наръчник и обзелата ме еуфория. Имам съпруг мечта. Не, той е много повече от съпруг мечта. Донесе ми пилешка супа, подари ми диамант и се е влюбил в начина, по който нося куфарчето с документи.

Сигурно в предишния си живот съм била Ганди.

Почистване на зъбите с конец — стр. 19

Храна — вж. Всекидневно меню, кухня, хранене в заведения стр. 20

Любовна игра — стр. 21

Не мога да повярвам. Включил е дори любовната игра.

Откакто се събудих, не съм спряла да прелиствам наръчника и не мога да се откъсна от него. Имам чувството, че надничам тайно в собствения си живот. А също и в живота на Ерик Знам всичко — откъде си купува копчетата за ръкавели, мнението му за правителството, как ходи на преглед за бучки на тестисите всеки месец. (Което е малко прекалено. Трябва ли да говори за интимните си части?)

Време е за закуска и двамата седим в кухнята. Ерик четe „Файненшъл Таймс“, а аз отгръщам на индекса, за да проверя с какво обикновено закусвам. Само че Любовна игра ми се струва много по-интересна от Храна. Тайничко отварям на 21-ва страница.

Господи, той наистина е посветил цял един параграф на любовната игра! При това го е включил под заглавие „Всекидневни дейности“.

„…бавни равномерни движения… обикновено по посока на часовниковата стрелка… нежно стимулиране на вътрешните бедра…“

Задавям се с кафето и Ерик вдига поглед.

— Добре ли си, мила? — Усмихва ми се. — Помага ли ти наръчникът? Откри ли нещо интересно?

— Да. — Бързо отгръщам на друга страница и се чувствам като дете, което проверява мръсни думи в речника. — Просто проверявах какво ям за закуска.

— Джана ти е оставила бъркани яйца с бекон във фурната — обяснява Ерик. — Обикновено пиеш зелен прясно изцеден сок. — Той сочи кана на плота, пълна с нещо, което прилича на блатна тиня. — Това е витаминозна напитка, която потиска апетита.

Едва се сдържам да не потръпна, толкова ме е гнус.

— Днес ще я пропусна. — Вадя яйцата и бекона от фурната и едва успявам да потисна желанието си да изям поне три препечени филийки с тях.

— Малко по-късно ще ти докарат новата кола. — Ерик отпива глътка кафе. — Вместо смачканата. Въпреки че едва ли имаш голямо желание отново да седнеш зад волана.

— Не се бях замисляла — отвръщам безпомощно.

— Ще видим. И без това нямаш право да шофираш, преди да положиш изпит отново. — Той избърсва уста с ленена салфетка и се изправя. — И още нещо, Лекси. Ако нямаш нищо против, бих искал другата седмица да организирам малко парти. Ще поканя само стари приятели.

— Парти ли? — повтарям притеснено. Никога не съм била от жените, които си падат по организиране на партита. Освен ако не броите парти със спагети, които гостите похапват, докато гледаме сериала „Уил и Грейс“.

— Няма защо да се притесняваш — той отпуска нежно ръка на рамото ми. — Джана ще се справи с готвенето. Ти само се нагласи. Ако не ти се занимава, просто кажи…

— Няма проблем! — бързам да отговоря. — Омръзна ми всички да се държат с мен като с инвалид. Чувствам се чудесно!