Софи Кинсела - Пожелай ми слънчогледи

— Много добре. Това ме кара да повдигна друг въпрос. Работата. — Ерик облича сакото си. — Очевидно все още е рано да се върнеш на пълен работен ден, но Саймън питаше дали не искаш да наминеш към офиса. Говоря за Саймън Джонсън — уточнява той. — Помниш ли го?

— Саймън Джонсън ли? Директорът?

— Аха — кима Ерик. — Обади се снощи. Побъбрихме си. Приятен човек.

— Мислех, че дори не е чувал за мен! — отвръщам слисана.

— Лекси, ти си важен член на управителния съвет — обяснява търпеливо Ерик. — Разбира се, че е чувал за теб.

— А, да. Така беше.

Дъвча бекон и се опитвам да не издавам колко съм объркана, въпреки че ми се иска да извикам от радост. Новият ми живот става все по-хубав. Аз съм важен член на управителния съвет! Саймън Джонсън знае коя съм!

— Разбрахме се, че ще ти бъде от полза да отскочиш до офиса — продължава съпругът ми. — Това може да върне някои спомени и да даде тласък на отдела ти.

— Чудесна идея — съгласявам се ентусиазирано. — Ще опозная новата си работа, ще се видя с момичетата, ще обядваме заедно…

— В момента имаш заместник — обяснява Ерик, след като е погледнал в бележника на кухненския плот, където е записвал подробности. — Байрън Фостър. Щом се върнеш, той се заема със старата си работа.

— Байрън ми е заместник? — чудя се аз. — Че Байрън ми беше шеф.

Всичко е обърнато нагоре с краката. Просто невероятно. Нямам търпение да отида в офиса и да разбера какво става.

Ерик пише нещо в „Блекбърито“, после го оставя и грабва куфарчето.

— Приятен ден, мила!

— И на теб, мили! — Изправям се и той се обръща към мен и между нас припламва нещо. Застанал е на сантиметри от мен. Усещам аромата на афтършейва му и забелязвам малка драскотина, останала от бръсненето.

— Все още не съм прочела цялото ръководство — извинявам се аз. — Обикновено… целувам ли те, преди да тръгнеш на работа?

— Обикновено да — той също е притеснен. — Само че не го прави, ако…

— Напротив! Искам да го направя… би трябвало да правим всичко, което обикновено правим. — Започвам да се изчервявам след тези думи. — Обикновено по бузата ли те целувам, или… или по устните?

— Устните — той прочиства гърлото си. — Така е обикновено.

— Добре — кимам аз. — И така… — Протягам ръка към кръста му и се опитвам да го направя както обикновено. — Така ли? Кажи ми, ако е различно от обикновено…

— Може би само едната ръка — заявява той след кратко колебание. — Обикновено я поставяш по-високо.

— Добре! — премествам длан на рамото му и отпускам другата ръка. Имам чувството, че съм на урок по танци. След това запазвам равновесие и вдигам лице към него.

Колкото и да е странно, забелязвам, че Ерик има странно малко възелче на върха на езика. Нищо. Няма да го гледам. Съсредоточи се над целувката. Той се навежда напред и устните му докосват леко моите, а аз не чувствам нищо.

Надявах се първата ни целувка да предизвика някакви спомени за усещания, може би нещо от Париж, сватбата ни, първата ни целувка… Само че той се отдръпва, а аз не съм усетила нищо. Забелязвам колко е обнадежден и започвам да се питам какво да кажа, за да замажа положението.

— Беше чудесно. Много…

Млъквам, защото не мога да измисля нито една дума, която да е подходяща за случая.

— Не си ли припомни нищо? — Ерик оглежда лицето ми.

— Ами… не — отвръщам гузно, — но това не означава, че… наистина… дори съм възбудена! — Последната дума ми се изплъзва, преди да успея да се спра.

Това пък защо го казах? Изобщо не съм възбудена.

— Наистина ли? — Ерик грейва и оставя куфарчето.

А, не! Не става, просто не става. В никакъв случай!

Не мога да правя секс с Ерик. Още е рано. Първо, аз изобщо не го познавам. Второ, не съм прочела какво става след нежното стимулиране на бедрата.

— Но не чак толкова възбудена — поправям се аз. — Достатъчно, за да… да разбера… че очевидно ни е било… страхотно в спалнята… нали разбираш…

Престани да дрънкаш, Лекси.

— Както и да е — усмихвам се ведро. — Пожелавам ти приятен ден.

— И на теб — Ерик докосва нежно бузата ми, след това тръгва. Чувам го, че затваря вратата и се отпускам на един стол. За малко да направя гаф. Посягам към наръчника и бързо отварям на любовна игра.

Там е и фелацио, забелязвам аз. Има и честота на сексуалните контакти.

Тази работа може да ми отнеме известно време.

Два часа по-късно съм изпила три чаши кафе, но затварям прочетения наръчник, а главата ми ще се пръсне от новонаучената информация. Прочетох книгата от кора до кора и смея да кажа, че картинката ми е ясна.