Софи Кинсела - Повелителката на метлата

Напълно объркана, ровя из документите, за да видя дали не е оставена някоя лепяща бележка с инструкции. Трябва да има допълнителна бележка, въпреки че датата е напълно достатъчна. Двайсет и шести май.

Двайсет и шести май ли?

Седя застинала и не смея да откъсна очи от документа. Това нещо е било на бюрото ми цели пет седмици.

Само че… не е възможно. Просто не е възможно. Това означава…

Това означава, че съм изпуснала крайния срок.

Преглъщам с усилие и се опитвам да запазя спокойствие. Сигурно не съм прочела както трябва. Не е възможно да допусна подобна грешка. Не е възможно да изпусна регистрацията, за която си има точно определен срок. Винаги правя регистрациите преди крайния срок.

Затварям очи и се опитвам да се успокоя. Нещо не е наред. Покрай вълнението, че съм станала партньор, мозъкът ми се е размътил. Добре. Сега ще погледна документа още веднъж, само че много внимателно.

Отварям очи и поглеждам написаното. Работата е там, че на него пише същото както преди. „Ваш представител да се погрижи за регистрацията.“ Датата продължава да бъде двайсет и шести. Написано е черно на бяло. А това означава, че клиентът е получил заем без покритие. А това на свой ред означава, че съм направила най-елементарната грешка, която може да допусне един правист.

Радостта ми се стопява. Пробождат ме ледени тръпки. Отчаяно се опитвам да таи спомня дали Арнолд ми е давал някакви инструкции за тази сделка. Дори не помня да е споменавал за нея. А и защо да споменава? Това е най-обикновен заем. Подобни неща ги вършим дори насън. Сигурно е решил, че съм свършила каквото е необходимо. Направил го е, защото ми вярва.

Мили боже.

Прелиствам отново страниците, този път по-бързо и отчаяно търся някаква вратичка, през която да се измъкна. Няма ли някоя клауза, която да ме накара да възкликна: „Ама, разбира се!“ и да въздъхна от облекчение? Само че такава клауза няма. Стискам докладната и усещам, че ми се завива свят. Как е възможно да се случи подобно нещо? Как е възможно да не съм го забелязала? Да не би просто да съм пъхнала документа в купчината с намерение да се заема с него по-късно? Не си спомням. Просто не мога да си спомня.

Какво ще правя сега? Усещам как се блъскам в стена от паника, щом си представям последствията. Трета обединена банка е заела на „Глейзърбрукс“ петдесет милиона лири стерлинги. Без гаранцията им да е регистрирана, заемът — въпросният многомилионен заем — няма покритие. Ако утре „Глейзърбрукс“ фалират, Трета обединена банка ще се нареди на опашката на кредиторите. И по всяка вероятност ще остане с празни ръце.

— Саманта! — вика ме Маги от вратата и аз подскачам стреснато. Инстинктивно полагам длан върху документа, въпреки че тя не може да прочете написаното, а дори и да го прочете, едва ли ще разбере за какво става въпрос.

— Току-що научих! — шушне тя. — Гай се е изпуснал! Поздравявам те!

— Ами… благодаря! — Нямам представа как успявам да накарам устните си да се усмихнат.

— Отивам за чай. Ти искаш ли да ти донеса?

— Супер! Благодаря.

Маги изчезва надолу по коридора, а аз заравям главата си в ръце. Опитвам се да запазя спокойствие, ала имам чувството, че съм попаднала в кладенеца на ужаса. Трябва да се изправя пред грешката си. А съм допуснала непростима грешка.

Аз съм допуснала грешка.

Какво ще правя? Цялото ми тяло е изпънато от страх, не мига дори да мисля трезво…

И ето че думите на Гай от вчера зазвучават в главата ми, след което усещам как ме връхлита почти болезнена вълна от облекчение. Грешката не е грешка, освен ако не може да се поправи.

Точно така. Работата е там, че мога да я оправя. Мога да регистрирам гаранцията.

Ще бъде истински кошмар. Налага се да съобщя на банката какво съм направила — и на „Глейзърбрукс“, и на Аранолд, и на Кетърман. Ще трябва да подготвя нови документи. А най-лошото е, че всички ще разберат, че съм си позволила да допусна една тъпа грешка, едно недоглеждане, което може да направи някоя стажантка, но не и аз.

Това може да се окаже краят на партньорството. Щом тази мисъл ми минава през ума, усещам как ми призлява.

Истината е, че няма друга възможност. Трябва да оправя нещата. Включвам се бързо в уеб сайта на Регистрационната палата и започвам да търся данните за „Глейзърбрукс“. Ако междувременно срещу тях не е регистрирано оплакване, няма да има абсолютно никакъв проблем…

Гледам страницата и не мога да повярвам на очите си.

Не може да бъде.