Софи Кинсела - Повелителката на метлата

Не е възможно.

Иск за петдесет милиона лири е бил внесен миналата седмица от някаква компания „БЛК холдинг“ 2 2 В оригинал BLLC Holding. — Б.ред. . Клиентът ни вече се намира на опашката от кредитори.

Главата ми ще се пръсне. Това не е добре. Изобщо не добре. Трябва бързо да поговоря с някого. Налага се да направя нещо още сега, преди да са предявени нови искове. Трябва да кажа на… на Арнолд.

Само че мисълта ме парализира от ужас.

Не мога да го направя. Не мога да отида и просто така да заявя, че съм допуснала най-елементарната и глупава грешка, заради която петдесет милиона лири от парите на клиента ще отлетят. Сега ще… първо ще се заема да оправя кашата, чак след това ще кажа на някого. Трябва да огранича щетите. Да, първо ще се обадя в банката. Колкото по-бързо разберат, толкова по-добре…

— Саманта?

— Какво? — едва не падам от стола.

— Много си нервна днес! — Маги избухва в смях и ми оставя чашата чай на бюрото. — Сигурно вече летиш. — Тя ми намига.

В първия момент дори не успявам да разбера какво ми говори. Светът ми се е ограничил до направената грешка и всичките ми мисли са съсредоточени над възможностите, които ми остават.

— А, да. Разбира се! — Опитвам се да й се усмихна и тайно избърсвам влажните си длани в една салфетка.

— Сигурно все още си на седмото небе! — Тя се обляга на шкафа. — В хладилника съм оставила шампанско. Готово е трябва само…

— Супер! Всъщност, Маги, налага ми се да изляза…

— Така ли? — Тя ми се струва разочарована. — Ами, добре. Оставям те.

Докато излиза, забелязвам, че е наистина възмутена. Сигурно си мисли, че съм голяма гадина. Само че с всяка пропиляна минута рискът става по-голям. Трябва да се обадя в банката. Незабавно.

Оглеждам бланката, за да открия името и номера на човека от Трета обединена, който се занимава с тази сделка. Чарлс Конуей.

Трябва да му позвъня. А след това ще му съсипя деня, като призная, че съм направила непоправим гаф. С треперещи ръце грабвам телефона. Имам чувството, че сама се насилвам да се потопя в гнусно блато, пълно с пиявици.

Няколко секунди стоя неподвижна, впила поглед в копчетата. Докато изчаквам сигнала свободно, сърцето ми блъска до пръсване.

— Чарлс Конуей.

— Здравейте! — Опитвам се да успокоя гласа си. — Обажда се Саманта Суитинг от „Картър Спинк“. С вас не се познаваме.

— Здравейте, Саманта. — Струва ми се мил човек. — С какво мога да ви помогна?

— Обаждам се по един технически въпрос. Става въпрос за… — Трябва да се насиля, за да изрека името — „Глейзърбрукс“.

— И вие ли чухте? — пита Чарлс Конуей. — Новините се носят бързо.

Стаята сякаш се смалява и ме притиска отвсякъде. Стисвам слушалката още по-здраво.

— Какво да съм чула? — Гласът ми звучи по-тънък, отколкото трябва. — Нищо не съм чула.

— Така ли? Предположих, че затова се обаждате. — Той замълчава и чувам как кара някой да провери проклетията в „Гугъл“. — Днес са извикали получателите. Последният им опит да се измъкнат се е провалил…

Той продължава да говори, но аз не чувам нито дума повече. Сякаш главата ми е в безтегловност. Пред очите ми избиват черни петна.

„Глейзърбрукс“ са фалирали. Няма начин да успея да подготвя новата документация толкова бързо. Просто няма да се получи.

Няма да успея да регистрирам гаранцията.

Не мога да оправя нещата.

Грешката ми струва петдесет милиона лири загуба на Трета обединена банка.

Имам чувството, че халюцинирам. Единственото ми желание е да хлопна слушалката и да избягам колкото е възможно но-далече и по-бързо.

Гласът на Чарлс Конуей достига до съзнанието ми.

— Добре, че се обадихте. — Чувам го как барабани по клавиатурата, без дори да предполага какво става. — Иска ми се да ви помоля да проверите отново гаранцията.

В първия момент не мога да произнеса и дума.

— Добре — казвам най-сетне аз с дрезгав глас. Затварям. Цялата треперя. Май ще повърна.

Прецаках всичко.

Прецаках огромна сделка и не мога… Дори не мога…

Без дори да съзнавам какво правя, отмествам стола назад. Трябва да изляза. Трябва да се махна.

Минавам покрай рецепцията на автопилот. Обляната в слънце улица е пълна със служители, излезли да обядват. Насилвам се да вървя и да местя ритмично краката си в такт с множеството.

Работата е там, че съм различна от останалите. Току-що един клиент загуби петдесет милиона лири заради мен.

Петдесет милиона. Цифрата отеква като барабанен ритъм в главата ми.