Софи Кинсела - Повелителката на метлата

— Лека нощ, Елизабет!

— Лека нощ, бабо — отвръщам аз на висок глас. Няма кой да ме чуе.

— Лека нощ, Мери Елън!

— Лека нощ, Джон Бой — казвам аз едновременно с Мери Елън.

— Лека нощ.

— Лека нощ.

— Лека.

Когато се събуждам, сърцето ми бие до пръсване. Скачам и посягам за химикалка, докато питам на глас:

— Какво има? Какво?

Обикновено се будя все така. Май ни е семейна черта. Всички спим неспокойно. Миналата Коледа, когато бях у мама, към три сутринта се промъкнах в кухнята за чаша вода и открих мама по халат да чете някакво предложение за съдебно споразумение, докато Даниел се наливаше с ксанакс 1 1 Ксанакс — лекарство за депресивни състояния и нервно напрежение. — Б.пр. и щракаше по каналите.

Вмъквам се в банята и се вглеждам в бледото си лице. Това е то. Толкова работа, толкова учене, толкова безсънни нощи, все посветени на този ден.

Ще стана ли партньор, няма ли да стана партньор?

Господи! Престани. Не мисли по този въпрос. Влизам в кухнята и отварям хладилника. По дяволите. Свършило ми е млякото.

Нямам и кафе.

Трябва да открия някоя фирма, която прави доставки по домовете. И млекар. Посягам към химикалката и записвам: 47. Доставка на хранителни продукти/млекар? Това е последната точка от списъка с неотложни неща.

Въпросният списък е нахвърлян върху лист, забоден на стената, и е доста полезен, когато трябва да ми бъдат напомнени неща, които имам намерение да свърша. Листът вече е пожълтял, мастилото най-горе е така избледняло, че почти не мога да го прочета. Само че това е добър начин да се организирам.

Няма да е зле да задраскам някои от първите точки. Началото на този списък е от времето, когато се преместих да живея в този апартамент, преди три години. Сигурно някои от нещата вече са свършени. Грабвам отново химикалката и присвивам очи към първите избелели точки.

1. Намери млекар.

2. Заеми се да откриеш фирма, която доставя хранителни продукти по домовете.

3. Как се пуска печката?

Ясно.

Да, всичко това ще го оправя. През уикенда. И ще се справя с печката. Ще прочета книжката с упътванията.

Прехвърлям се на по-новите точки, които са на около две години.

16. Намери млекар.

17. Покани приятели.

18. Намери си хоби.

Напълно сериозно възнамерявам да поканя приятели. И да си намеря някакво хоби. Ще стане, когато имам по-малко работа.

Поглеждам към най-новите точки — те са на около година, а и мастилото е все още синьо.

41. Отиди на почивка.

42. Организирай парти!

43. МЛЕКАР?

Поглеждам подразнена списъка. Как е възможно да не направя нищо? Вече ядосана, запокитвам химикалката, пускам чайника и едва потискам желанието си да накъсам списъка на парченца.

Чайникът ври и аз си правя чаша доста странен билков чай, който навремето ми подари някакъв клиент. Посягам да си взема ябълка от купата, но се оказва, че всичките са изгнили. Потръпвам, хвърлям ги в боклука и вадя малко корн флейкс от някакъв пакет.

Истината е, че пет пари не давам за този списък. Интересува ме едно-единствено нещо.

Когато пристигам в офиса, решително си казвам, че с нищо няма да покажа, че днешният ден е специален. Ще се наведа над документите и ще се заема за работа.

Докато пътувам в асансьора, три колежки ми пожелават успех. Докато вървя по коридора — един от данъчно облагане, с него почти не се познаваме, ме стиска многозначително по рамото.

— Успех, Саманта.

Той пък откъде ми знае името?

Отправям се забързано към кабинета си, затварям вратата и се опитвам да не обръщам внимание на хората в съседните стаи и по коридора, които непрекъснато поглеждат към мен през стъклената преграда.

Не трябваше да идвам днес. Трябваше да измисля някоя смъртоносна болест.

Както и да е. Всичко е наред. Ще свърша малко работа, както правя през останалите дни. Отварям папката на Кетърман, намирам мястото, до което бях стигнала, и започвам да чета документите по прехвърлянето на акции, изготвяни преди пет години.

— Саманта?

Вдигам поглед.

Гай е застанал на вратата и държи две кафета. Оставя едното на бюрото ми.

— Здрасти — поздравява той. — Какво става?

— Всичко е наред — отвръщам аз и обръщам страницата съвсем делово. — Добре съм. Всичко е нормално. Не разбирам защо е цялата тази шумотевица.

Развеселеното изражение на Гай ме притеснява. Прехвърлям нова страница, за да докажа казаното, и кой знае как успявам да съборя папката на пода.

Благословен да е онзи, който е измислил кламерите.