Стивън Кинг - То

В съня те пристигнаха по времето за свиждане, около два следобед, и майка му, която търпеливо чакаше в коридора, се развика толкова яростно, че всички посетители обърнаха глави към нея.

Ако си мислите да влезете вътре, дълбоко се заблуждавате! — изкрещя майка му и моментално клоунът, който през цялото време бе седял в чакалнята (само че досега беше в най-далечния ъгъл и закриваше лицето си с оръфано списание „Лук“), скочи и демонстративно запляска с широките бели ръкавици. После се впусна в буен танц — ту се премяташе на ръце, ту правеше великолепно задно салто, а в това време мисис Каспбрак жестоко гълчеше Неудачниците и те един по един се свиваха зад Бил, който стоеше с пребледняло, но спокойно на вид лице, пъхнал ръце в джобовете на джинсите (може би за да скрие от всички, дори от себе си, че треперят). Никой не виждаше клоуна… само едно бебе, което до този момент спеше спокойно в ръцете на майка си, изведнъж се събуди и зарева отчаяно.

Достатъчно беди му причинихте! — крещеше майката на Еди. Знам кои са били ония момчета! Цялото училище ги знае, даже полициятаги знае! И ако имат нещо против вас, това не е причина да се заяждат с него. Казах му и той е съгласен. Иска да ви кажа да си вървите, вече не ви е приятел, вече не желае да ви вижда. Не му трябва вашето „приятелство“! Не иска да види никого от вас! Знаех си, че ще стане нещо лошо и ето на! Моят Еди в болницата! Толкова крехко дете…

Клоунът се премяташе, скачаше, правеше шпагати, заставаше на една ръка. Сега усмивката му беше истинска и спящият Еди осъзна, че чудовището иска тъкмо това — да вбие клин между тях, да ги раздели и така да погуби всяка надежда за дружна съпротива. В пристъп на гнусен възторг клоунът направи двойно салто и подигравателно млясна майка му по бузата.

Тъ-тъ-тия м-момчета дето г-го на-на-направиха… — опита се да обясни Бил.

Не смей да спориш! — изкрещя мисис Каспбрак. Не смей да спориш с мен! Той не иска да ви вижда, казах вече! Не иска…

После някакъв санитар дотича в чакалнята и каза на мисис Каспбрак, че ако не пази тишина, ще трябва да напусне болницата. Клоунът взе да избледнява, да чезне и в същото време се преобразяваше. Еди видя прокажения, мумията, птицата, върколака; видя вампир, чиято уста беше пълна с ножчета за бръснене „Жилет“, безумно разкривени насам-натам като огледала в панаирджийски лабиринт; видя Франкенщайн, Чудовището от Черната лагуна и нещо месесто, пихтиесто, което се отваряше и затваряше като уста; видя още десетки, стотици ужаси. Но точно преди клоунът да изчезне, Еди видя най-ужасното: лицето на мама.

Не! — помъчи се да изкрещи той. Не! Не! Не е тя! Не е мама!

Но никой не се обръщаше; никой не чуваше. И в кратките мигове на гаснещия сън Еди осъзна с хладен, лепкав ужас, че хората не могат да го чуят. Той беше мъртъв. То го бе убило. Сега беше призрак.

Горчиво-сладкият триумф на Соня Каспбрак от победата над „приятелите“ на Еди се изпари още щом пристъпи в болничната стая рано следобед на следващия ден, 21 юли. Сама не знаеше защо тържеството й повехва така, заменено от чувство на неопределен страх; тревожеше я нещо в бледото лице на сина й — вместо да се криви от болка и ужас, то бе застинало в изражение, каквото не помнеше да е виждала до днес. Беше станало някак остро. Остро, напрегнато и решително.

За разлика от съня, нейният сблъсък с приятелите на Еди не бе станал в чакалнята. Тя от самото начало знаеше, че ще дойдат — тия „приятели“, които сигурно учеха Еди да пуши цигари въпреки астмата; тия „приятели“, които му оказваха тъй нездраво влияние, че от сутрин до вечер говореше само за тях; тия „приятели“, които го вкараха в болницата със счупена ръка. Преди време бе говорила за това на съседката мисис Ван Прет. „Дошъл е моментът — мрачно заяви мисис Каспбрак, — да играем с открити карти.“ Но онзи път мисис Ван Прет, която си имаше ужасни неприятности с кожата и охотно, едва ли не предано подкрепяше всяка дума на Соня Каспбрак, внезапно прояви нахалството да възрази.

А пък аз мислех, че би трябвало да се радвате задето си е намерил приятели , каза мисис Ван Прет, докато си простираха заедно прането в прохладното ранно утро, преди да потеглят за работа — беше през първата седмица на юли. Освен това с другите деца ще е в безопасност, мисис Каспбрак, не мислите ли? Толкова ужасии стават из града, знаете, толкова невинни душици загинаха…