Стивън Кинг - То

— Здравей, Рики Лий — отвърна той, после седна и се вторачи в ръцете си.

Рики Лий знаеше, че му предстои да замине за Колорадо Спрингс, където през следващите шест-осем месеца щеше да ръководи подготовката за строеж на Културен център на Планинските щати — грамаден комплекс от шест сгради върху стръмен планински склон. Когато го завършим, хората ще рекат, че прилича на стълбище, по което някакво великанче си е разсипало кубчетата, бе казал Бен на Рики Лий. Все ще се намери кой да го каже и отчасти ще бъде прав. Но мисля, че ще излезе нещо свястно. Това е най-голямото начинание през живота ми и голям страх има да ме гони додето го завърша, но наистина мисля, че ще излезе нещо свястно.

Рики Лий допускаше, че мистър Ханском може наистина мъничко да се бои — сценична треска, дето се вика. Нищо чудно и нищо лошо, в края на краищата. Щом ти порасне работата и влезеш на хората в очите, няма начин да че те вземат на прицел. А може и просто да го бе хванал вирусът. Напоследък се ширеше адски грип. Рики Лий взе халба от лавицата и посегна към бирения кран.

— Недей, Рики Лий.

Изненадан, Рики Лий се завъртя — и изведнъж го обзе страх, когато Бен Ханском откъсна поглед от ръцете си. Защото мистър Ханском не изглеждаше засегнат от сценична треска, от вируса или от нещо подобно. Изглеждаше тъй, сякаш току-що го бяха цапардосали с нещо тежко и все още се мъчеше да осъзнае какво точно го е ударило.

Някой е умрял. Той не е женен, но всеки човек си има роднини и някой току-що е хвърлил топа. Ясна работа, това е. По-ясно — здрава му кажи.

Някой пусна четвърт долар в автоматичния грамофон и гласът на Барбара Мандрел запя за тъжен пияница и самотна жена.

— Добре ли сте, мистър Ханском?

Бен Ханском се втренчи в Рики Лий, очите му изведнъж станаха с десет — не, с двайсет — години по-стари от лицето и Рики Лий с изумление забеляза, че косата му е започнала да се прошарва. Досега не бе виждал по нея нито едно бяло косъмче.

Ханском се усмихна. Усмивката беше ужасна, злокобна. Сякаш се усмихваше оживял труп.

— Мисля, че не съм, Рики Лий. Не, сър. Не тази вечер. Никак даже.

Рики Лий остави халбата и пристъпи към Ханском. Заведението беше опустяло като в понеделнишка вечер далече след края на футболния сезон. Нямаше и двайсет клиенти. Край вратата на кухнята Ани играеше карти с готвача.

— Лоши вести ли, мистър Ханском?

— Точно така, лоши вести. Лоши вести от дома.

Ханском продължаваше да гледа Рики Лий. Всъщност гледаше през него.

— Много съжалявам, мистър Ханском.

— Благодаря, Рики Лий.

Настана мълчание и Рики Лий се канеше да запита дали може да помогне с нещо, когато Ханском рече:

— Какво уиски сервирате, Рики Лий?

— В това скапано градче на никого не му се полага друго, освен „Четири рози“ — отвърна Рики Лий. — Но за вас мисля, че ще се намери „Дива пуйка“.

Ханском се поусмихна.

— Много мило от твоя страна, Рики Лий. Май все пак ще е добре да ми подадеш оная халба. Само че вземи да я напълниш с „Дива пуйка“.

— Да я напълня? — повтори Рики Лий, без да крие смайването си. — Божичко, ами че след това ще трябва да ви изтъркалям оттук!

Или да повикам линейка, помисли той.

— Не и тази вечер — каза Ханском. — Не ми се вярва да ме изтъркаляш.

Рики Лий внимателно се вгледа в очите му, за да разбере дали пък случайно мистър Ханском не се шегува и му трябваше по-малко от секунда, за да види, че няма майтап. Взе халбата от лавицата и измъкна изпод бара бутилка „Дива пуйка“. Когато започна да налива, гърлото на шишето затрака по ръба на халбата. Рики Лий гледаше като омагьосан бълбукащата струя уиски. Реши, че досега явно е подценявал тексаския примес в характера на мистър Ханском; до края на живота си едва ли щеше да налее по-страхотна порция пиячка.

Линейка ли? Виж ми окото! Ако изкьрка тая чудесия, ще трябва да се обадя в Суедхолм на Паркьр и Уотьрс да докарат катафалката.

И все пак той се завъртя и сложи халбата пред Ханском; навремето баща му бе казал, че ако човек изглежда с всичкия си, сервираш каквото си е поръчал, та било то пикня или отрова. Рики Лий не знаеше дали съветът му е бил добър или лош, но разбираше, че щом си изкарваш залъка в кръчма, подобен девиз до голяма степен те спасява от крокодилските челюсти на собствената ти съвест.

Ханском огледа замислено чудовищното питие, после запита:

— Колко ти дължа за такава поръчка, Рики Лий?

Рики Лий бавно поклати глава, без да откъсва поглед от пълната халба, защото не искаше да срещне взора на хлътналите, неподвижни очи.