Стивън Кинг - То

— Нищо — каза той. — Заведението черпи.

Ханском се усмихна отново, но този път малко по-естествено.

— Е, благодаря ти, Рики Лий. Сега ще ти покажа нещо, което научих в Перу през 1978 година. Работех там с един човек на име Франк Билингс беше най-страхотният архитект на света. Хвана го треска и докторите го направиха на решето от инжекции — биха му милиард различни антибиотици, обаче нито един не свърши работа. За две седмици изгоря и умря. Сега ще ти покажа какво научих от индианците, дето работеха на строежа. Тамошната скоросмъртница е жестоко питие. Пийваш една глътка и си мислиш, че влиза гладко, без проблеми, а сетне изведнъж имаш чувството, че някой ти е пъхнал в устата бензинова лампа и насочва пламъка право в гърлото. Но индианците я къркат като Кока-Кола, рядко съм ги виждал пияни и никога не съм виждал някой да страда от махмурлук. Досега не бях събирал куража да опитам техния трик. Но мисля, че тая вечер ще се престраша. Подай ми от ония лимонови резенчета.

Рики Лий взе четири резенчета и внимателно ги подреди на чиста салфетка до халбата. Ханском взе едното, килна глава назад, като че щеше да си капе капки в очите, после започна да изстисква лимоновия сок в дясната си ноздра.

— Господи Исусе! — провикна се ужасеният Рики Лий. Адамовата ябълка на Ханском подскочи нагоре-надолу. Лицето му се изчерви… после Рики Лий видя как сълзите се стичат по слепоочията му към ушите. От автоматичния грамофон „Спинърс“ пееха за гумения човек — „О, Господи, не знам дали ще издържа това“.

Ханском слепешком плъзна ръка по бара, напипа второ резенче и изстиска сока в другата си ноздра.

— Ще се убиете с тия шибани номера — прошепна Рики Лий.

Ханском тръсна на бара двете изстискани лимонови резенчета. Дишаше тежко и хрипкаво, на пресекулки, а очите му бяха огненочервени. От двете му ноздри край ъгълчетата на устните се стичаше бистър лимонов сок. Без да гледа, той напипа халбата, вдигна я и отпи една трета от съдържанието. Вкамененият Рики Лий гледаше как подскача адамовата му ябълка.

Ханском остави халбата, потрепера, разтърси се и кимна. Погледна Рики Лий и се усмихна лекичко. Очите му вече не бяха червени.

— Действува горе-долу както ми разправяха. Тая гадост в носа ти взима здравенцето, тъй че изобщо не усещаш какво ти влиза в гърлото.

— Вие сте луд, мистър Ханском — каза Рики Лий.

— Ха на бас — отвърна мистър Ханском. — Помниш ли тоя лаф, Рики Лий? Като бяхме хлапета, все това повтаряхме. „Ха на бас.“ Казвал ли съм ти, че бях дебел?

— Не сър, никога — прошепна Рики Лий. Вече бе твърдо убеден, че мистър Ханском е получил някаква страшна вест — толкова страшна, че наистина е полудял… или поне временно се е сбогувал с разсъдъка.

— Бях същинска лоена топка. Никога не ме взимаха за игра на бейзбол или баскетбол, винаги ме хващаха пръв на гоненица, пречках се в краката на всички. Не ще и дума, голям дебелак бях. А в градчето имаше няколко момчета, които бяха свикнали редовно да ме тормозят. Единият се казваше Реджиналд Хъгинс, само че всички му викаха Бълвоча. Другото хлапе беше Виктор Крис. И още неколцина. Но истинският главатар на бандата беше едно момче на име Хенри Бауърс. Ако по кожата на тоя грешен свят някога е пристъпвало наистина зло хлапе, Рики Лий, то това е бил Хенри Бауърс. Не че тормозеше само мен; лошото беше, че не можех да бягам бързо като другите.

Ханском разкопча ризата си и се разгърди. Като се приведе напред, Рики Лий видя точно над пъпа му странен крив белег. Сбръчкан, бял и стар. Разбра, че това е буква. Някой бе издълбал буквата „Н“ в корема на мистър Ханском много години преди да бе станал мъж.

— Това ми е от Хенри Бауърс. Трябва да е било преди хиляда години. Голям късмет имам, че не нося по кожата си цялото му гадно име.

— Мистър Ханском…

Ханском взе във всяка ръка по едно лимоново резенче, килна глава назад и изстиска сока в носа си като капки против хрема. Разтърси се цял, остави резенчетата и отпи две големи глътки от халбата. Пак потрепера, отпи още една глътка и без да отваря очи напипа тапицирания ръб на бара. За миг се вкопчи в него като човек, дирещ опора в парапета на платноход сред бурно море. После отвори очи и се усмихна на Рики Лий.

— Както съм хванал бика за рогата, мога да го откарам и до сутринта — каза той.

— Недейте да го правите повече, мистър Ханском — нервно промърмори Рики Лий.

Ани се приближи с подноса до сервитьорския плот и поръча две бири. Рики Лий напълни халбите и отиде да ги подаде. Краката му се подгънаха като гумени.