Стивън Кинг - То

— Зле ли ви е, мистър Ханском? Знам, че не е учтиво да говоря така, но изглеждате ужасно.

— Аз… аз обядвах в китайски ресторант. Изглежда, не ми е понесло.

— Ако искате да полегнете, в кабинета на мистър Хенлън има кушетка. Можете…

— Не. Благодаря, но ще постоя.

Не искаше да лежи, а да избяга час по-скоро от Общинската библиотека. Озърна се към площадката. Клоунът бе изчезнал. Вампирът също. Но за ниския парапет от ковано желязо край площадката бе завързано балонче. Върху издутата гумена ципа ясно личаха думите: ПРИЯТЕН ДЕН! ДОВЕЧЕРА ЩЕ УМРЕШ!

— Донесох ви библиотечната карта — каза мис Данър и колебливо докосна ръката му. — Искате ли я?

— Да, благодаря. — Бен пресекливо си пое дъх. — Много се извинявам за безпокойството.

— Няма нищо — каза тя. — Дано да не е отравяне.

— Не става — обади се приведеният над албума мистър Брокхил, без да вади лулата от устата си. — Чиста литературна измислица. Куршумът ще бие накриво.

И пак без да знае какво ще излети от устата му, Бен изрече:

— Да, не куршуми, а топчета . От самото начало разбрахме, че не можем да направим куршуми. Бяхме още деца, знаете. Хрумна ми да…

Някой отново изшътка.

Брокхил огледа Бен с изненада, накани се да отвърне нещо, но премълча и се вглъби в рисунките.

Върнаха се до бюрото и Керъл Данър му подаде малка оранжева карта с печат ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА ДЕРИ. Леко развеселен, Бен осъзна, че за пръв път през целия си живот се записва в читалня за възрастни. Като хлапе имаше лимоненожълта карта.

— Сигурен ли сте, че не искате да полегнете, мистър Ханском?

— Благодаря, вече съм по-добре.

— Наистина ли?

Той намери сили да се усмихне.

— Наистина.

— Вярно, по-добре изглеждате — кимна тя, но в гласа й звучеше съмнение, сякаш го казваше от учтивост, без сама да си вярва.

После мис Данър пъхна една книга в съвременния микрофилмов прибор за регистрация и Бен едва удържа пристъпа на истеричен смях. Това е книгата, която грабнах от лавицата, когато клоунът взе да се прави на Пиканини, помисли той. Решила е, че искам да я заема. За пръв път след двайсет и пет години заемам книга от Общинската библиотека, а даже не знам заглавието. Не ми пука, честно казано. Важното е да се измъкна оттук, нали? Друго не искам.

— Благодаря — каза той и пъхна книгата под мишница.

— Винаги сте добре дошъл, мистър Ханском. Сигурен ли сте, че не искате аспирин?

— Напълно сигурен. — Той се поколеба. — Случайно да знаете какво е станало с мисис Старет? Барбара Старет. Тя завеждаше детския отдел.

— Тя почина — каза Керъл Данър. — Преди три години. От сърдечен удар, доколкото знам. Тъжно. Беше сравнително млада… петдесет и осем или петдесет и девет, мисля. В деня на погребението мистър Хенлън затвори библиотеката.

— О — прошепна Бен и в сърцето му сякаш зейна празнота. Ето какво е да се завърнеш в бащин дом, както казва песента. Торта със сладка глазура и горчива плънка под нея. Хората са те забравили, или са умрели, или вече са плешиви, беззъби. Понякога ги заварваш изкуфели. О, животът е прекрасен. Как си, мой човек?

— Съжалявам — каза библиотекарката. — Обичахте я, нали?

— Всички деца обичаха мисис Старет — отвърна Бен и с тревога усети, че сълзите напират в очите му.

— А вие…

Ако още веднъж запита дали съм сигурен, май наистина ще се разплача. Или ще изкрещя. Или не знам какво.

Той погледна часовника си.

— Наистина трябва да бягам. Благодаря, бяхте много мила.

— Приятен ден, мистър Ханском.

Да, непременно. Защото довечера ще умра.

Той махна с ръка и закрачи към изхода. Мистър Брокхил го изгледа подозрително.

Озърна се към площадката над лявата стълба. Балонът още се рееше там, вързан за дантелата от ковано желязо. Но сега надписът гласеше:

Бен завъртя глава. Сърцето отново блъскаше в гърлото му. Излезе навън и светлината го замая — високо горе облаците се разкъсваха и през тях падаха лъчите на топлото майско слънце, под които тревата изглеждаше невероятно зелена и сочна. Бен усети как обръчът около гърдите му се отпуска. Изпита чувството, че е захвърлил в библиотеката някакъв непосилен товар… после погледна неволно взетата книга и зъбите му изтракаха рязко, болезнено. „Булдозер“ от Стивън У. Мидър — една от книгите, които носеше в деня, когато се хвърли в Пущинака, за да избяга от Хенри Бауърс и неговите приятели.

И щом се сети за Хенри, различи върху корицата бледа следа от подкована подметка.