Стивън Кинг - То

Прехвърли страниците с треперещи пръсти и погледна най-отзад. Библиотеката работеше с микрофилмова регистрация; бе го видял с очите си. Но от вътрешната страна на задната корица все още бе залепен книжен плик с картонче в него. Върху картончето бяха изписани имена, а до тях имаше печат за датата на връщане. Бен се вгледа.

ИМЕ НА ЧИТАТЕЛЯ ДА СЕ ВЪРНЕ ДО ПОСОЧЕНАТА ДАТА

Чарлс Н. Браун 14 МАЙ 58

Дейвид Хартуел 1 ЮНИ 58

Джоузеф Бренан 17 ЮНИ 58

А на последния ред — собственото му име, изписано непохватно с молив:

Бенджамин Ханском 9 ЮЛИ 58

Върху картончето, върху титулната страница, върху обреза на книгата — навсякъде беше ударен отново и отново печат с тлъсто червено мастило, което приличаше на кръв: ЗА УНИЩОЖАВАНЕ.

— Мили Боже — прошепна Бен. Не знаеше какво друго да каже, тия думи като че обхващаха цялото положение. — О, мили Боже, мили Боже.

Застанал под топлите слънчеви лъчи, той внезапно се запита какво ли е сполетяло другите.

Еди слезе от автобуса на ъгъла на Канзас стрийт и Кошут. Улица Кошут слизаше около половин километър надолу и изведнъж свършваше пред порутения стръмен бряг на Пущинака. Сам не знаеше защо е решил да напусне автобуса тъкмо тук; Кошут не му напомняше абсолютно нищо, а и никого не бе познавал в тоя край на Канзас стрийт. Просто мястото му се стори подходящо. Друго не знаеше, но засега стигаше и толкова. Бевърли вече бе слязла на една от спирките по Долна главна улица. Майк бе потеглил с колата си към библиотеката.

Докато гледаше подир малкия и някак абсурден автобус Мерцедес, Еди се запита какво всъщност търси тук, на някакъв затънтен ъгъл в затънтено провинциално градче, почти на осемстотин километра от Майра, която несъмнено се тревожи до сълзи за него. За миг го обзе болезнен шемет. Докосна джоба на якето и си спомни, че е оставил драмамина в хотела заедно с другите лекарства. Обаче имаше аспирин. По-скоро би излязъл без гащи , отколкото без аспирин . Глътна на сухо две хапчета и пое по Канзас стрийт със смътното намерение да отскочи до Общинската библиотека, или пък да пресече към Костело авеню. Небето вече се проясняваше и навярно нищо не би му попречило да продължи чак до Западния булевард, за да се порадва на старите викториански къщи в единствения истински красив квартал на Дери. Понякога в детството си правеше точно това — тръгваше небрежно по Западния булевард, уж че отива нейде другаде. На пресечката с Уичъм стрийт беше къщата на семейство Мюлер — червена сграда с две кулички на покрива и жив плет отпред. Имаха си градинар, който винаги изпровождаше Еди с подозрителен поглед.

Четири къщи по-нататък, от същата страна на булеварда, беше домът на Бауи — навярно една от причините Грета Бауи и Сали Мюлер да са тъй неразделни в прогимназията. И тази сграда имаше кулички над зелените керемиди… но за разлика от квадратните кулички на Мюлеровия дом, тия тук завършваха със странни високи конуси — малко като „магарешките калпаци“, с които увенчават в началните класове непослушните ученици. През лятото на ливадата отстрани винаги имаше изящни мебели — масичка с жълт плажен чадър над нея, плетени кресла, хамак между двете дървета. Зад къщата пък имаше игрище за крокет, Еди знаеше това, макар че Грета никога не го бе канила на гости. Докато отминаваше с небрежна походка (уж че отива нейде другаде), той понякога чуваше тракането на топки, смях и разочаровани стонове при „избиването“ на нечия топка. Веднъж бе зърнал как самата Грета с чаша лимонада в едната ръка и чукче за крокет в другата, стройна и по-прекрасна от всички фантазии на поетите (за деветгодишния Еди Каспбрак даже загорелият й гръб изглеждаше поразително красив), отива да търси „избитата“ си топка; топката бе отскочила от едно дърво, довеждайки по този начин Грета в полезрението на Еди.

От онзи миг той мъничко се влюби в нея — в сиянието на русите коси, които се лееха по раменете на бледосинята лятна рокля. Грета се озърна и отначало Еди помисли, че го е видяла, но явно не беше така, защото когато срамежливо вдигна ръка за поздрав, тя не му отговори, а само отпрати топката зад къщата и изтича след нея. Той продължи по-нататък, без да я кори за пренебрежението (искрено вярваше, че не го е забелязала), или пък за това, че никога не го кани на крокет в събота следобед — откъде накъде хубавата Грета Бауи ще кани хлапе като него: мършаво, астматично, с физиономия на удавен плъх.