Стивън Кинг - Отмъстителите

Защото е най-гаден.

Така започва последната атака на страшния патрул: три микробуса от север и три от юг едновременно навлизат в силовия коридор. Чудовищно отекващите изстрели разтърсват въздуха, а куршумите, които свистят като банши 56 56 Най-вече в Ирландия — дух, чийто вик предрича смърт в къщата. — Б. пр. .

Хотел „Каубоите“ (помещаващ се в бившата къща на Содерсънови) се люлее на основите си — едната стена сякаш се накланя, после се разхвърчават дъски и трески. Постройката в съседство от север — някаква пръстена колиба, в която Брад Джоузефсън никога не би познал добре поддържаната си, раздвижена модерна къща — пръсна се и на всички страни се разлетяха натрошени дъски и бучки изсъхнала кал.

На отсрещната страна на улицата фалшивата фасада на „Продавницата на Уоръл“ (някога домът на Том Билингзли; насред огромните чували лежат труповете на Содерсънови) се разрушава под непрекъснатия огън от „Джъстис Уегьн“ — всеки изстрел отеква със силата на снаряд. Полковник Хенри управлява микробуса, а на стрелковия мостик е Чък Конърс, известен още като Стрелеца. До него, ухилен до уши, стои синът му.

— Страшен изстрел, тате! — възкликва синът, когато димящите дъски на фалшивата фасада подпалват с години трупалия се зад тях боклук. Скоро ще пламне цялата сграда.

— Благодаря, синко — отвръща Лукас Маккейн и насочва бълващия ракети „Уинчестър“ към „китайската пералня на Лушан“. Пералнята — някога дом на Питър и Мери Джаксън, е вече доста пострадала от „Рути-Тут“, но това не разколебава Стрелеца. Синът му се присъединява към стрелбата със своя пистолет. Оръжието е малко, но това не му пречи да гърми като базука.

След това нападение цялата главна улица тъне в пушилка. Няколко къщи от западната страна — кирпичената хасиенда, където живееха Гелърови, уютната дървена хижа, където се ширеха Рийдови, пръстената колиба, която бе едно време дом за Брад и Белинда — са почти напълно разрушени. Хотел „Каубоите“ още стои, както и шапкарницата „Две сестри“ от източната страна на улицата, но магазинът на Уоръл скоро ще сподели съдбата на „Бухала“ (в миналото притежание на семейство Хобарт) и ще се превърне в купчина пепел.

Една-единствена къща от източната страна на улицата остава съвършено непокътната от нападението на отмъстителите — тази на Карвърови. Дупките в стените и разбитите стъкла са от предишните нападения, но при последната атака постройката изобщо не е пострадала.

„Дрийм Флоутър“, „Тракър Ароу“ и „Фрийдъм“ вече се намират в горния край на бившата Поплър Стрийт, дълга четиридесет и два метра. „Рути-Тут“, „Джъстис Уегьн“ и „Мийтуегън“ са в подножието на хълма. Стрелбата заглъхва. Хората, скупчени у Карвърови, чуват иззад оградата как пращи огънят в бакалията, която те все още смятат за къщата на Олд Док, но инак цари пълна тишина, успокояваща като балсам. Оцелелите предпазливо надигат глави.

— Дали свърши, как мислите? — пита Стив с тона на човек, който не иска да признае, че е очаквал нещо по-лошо… но си го мисли.

— Трябва да… — започна Джони.

— Отново ги чувам! — изкрещява Ким Гелър откъм дневната. Гласът й е писклив, пронизителен и вибрира на ръба на истерията, но останалите нямат причини да не й вярват — в крайна сметка, тя се намира най-близо до улицата. — Това ужасно бръмчене! Накарай ги да престанат! — Втурва се през кухненската врата с изцъклени, полудели очи. — Накрай ги да престанат!

— Лягай долу, мамо! — вика Сюзи, но без да се отделя от Дейв Рийд, който я е прегърнал и притиска с длан (с ръката, която майка му не вижда) гърдите й. Сюзи няма нищо против, всъщност би имала нещо против, ако момчето отдръпне ръка. Съчетанието от ужаса и изпълващата я почти майчинска загриженост за оцелелия близнак я кара да изпитва възбуда за първи път в живота си. В този миг й се иска да бъде с Дейвид на някое място, където да останат насаме.

Ким не обръща никакво внимание на дъщеря си. Застава до Одри, сграбчва косите й и рязко дръпва главата й назад.

— Накарай ги да престанат! — крещи тя право в лицето на бледата жена. — Той ти е роднина, ти го докара тука, ТЪЙ ЧЕ ГО НАКАРАЙ ДА ПРЕСТАНЕ!

Белинда Джоузефсън действа светкавично — скача от мястото, където лежи, прекосява стаята, хваща Ким за свободната ръка и я извива зад гърба й.

— Ау! — пищи Ким и на мига пуска Одри. — Ау, пусни ме! Пусни ме, черна ку…

Белинда вече се е наслушала на отегчителни расистки дивотии. Още преди Ким да си довърши изречението, извива ръката й още по-силно. Майката на Сюзи, която прави дарения за скаутските организации за момичета и никога не връща с празни ръце дамата от обществото на раково болните, започва да вие като фабрична сирена в края на работния ден. После Белинда я извръща, тласва я с все сила и Ким полита обратно към дневната. Блъсва се в стената, а около нея се сипят порцеланови фигурки и се разбиват на парчета.