Стивън Кинг - Отмъстителите

— По дяволите, той си играе във виртуална реалност — възкликна Стив. — Както го описвате, това е най-истинската виртуална игра на света.

— Има и друга възможност — продължи Одри. — Може би Сет вече не може да се справи с Так, не може да му сложи спирачка. Или пък Так е вързал Сет, запушил му е устата и го е хвърлил в тоалетната.

— А ако Сет можеше да спре Так, би ли го направил? — попита Джони. — Как мислиш? Как ти се струва!

— Сигурна съм, че би го спрял — незабавно отвърна Одри. — Сигурна съм, че някъде дълбоко в себе си се страхува от него до смърт. Като Мики Маус във „Фантазия“, когато метлите излязоха от всякакъв контрол.

— Да предположим, че си права. Да предположим, че Так вече сам управлява случващото се с всички нас. Защо го прави? Какво печели?

— То — отвърна тя и сбърчи устни в искрено неподправена гримаса на безкрайна погнуса. — То, не той.

— Добре де, то. За Сет Поплър Стрийт е силовият коридор, къщите са пашкулите, а ние сме лошите извънземни, които живеят в тях. Просто престрелка в големия обор, междузвездна версия. Но какво получава Так от всичко това?

— Нещо само за себе си — отвърна Одри и Джони се сети за една стара песен на Бийтълс: „Какво се вижда в мрака, когато лампата загасяш? Не мога да ти кажа, но си е мое.“ — Фантазиите са само за Сет, струва ми се — чрез тях Так изпива силите му. Так… мисля, че на Так му харесва онова, което ни се случва.

В стаята се възцари мълчание.

— Харесва му — най-сетне повтори Белинда. Говореше тихо и замислено. — Какво означава това — харесва му?

— Харесва му да страдаме. Когато страдаме, излъчваме нещо, което то… което то ближе като сладолед. А когато умираме, е истински рай. Тогава може да се тъпче с това нещо до насита.

— Значи ние сме неговата вечеря — отбеляза Синтия. — Това ли се опитвате да ни кажете? Сет ни възприема като видеоигра, а Так мисли да вечеря с нас.

— Ние сме нещо повече — обясни Одри. — Помислете си какво означава за нас храната — източник на енергия. Так прави , така ми каза Сет. Прави и строи. Не мисля, че неговият дом е пустинята, където Сет го е срещнал — бил е там като в затвор. Може би в крайна сметка ще се опита да пресъздаде тук истинския си дом.

— Имайки предвид видяното досега, не мисля, че имам желание да разгледам дори квартала, където се намира — заяви Стив. — Всъщност…

— Млъквай — грубо и нетърпеливо се тросна Ками. — Как ще го убием? Ти каза, че имало някакъв начин.

Одри я изгледа ужасено:

— Няма да убивате Сет. Никой няма да убива Сет. Избий си тази мисъл от главата. Той е безобидно момченце!

Ками рипна и я сграбчи за раменете. Джони дори не успя да помръдне.

— Разправяй ги на Джими! — кресна тя в лицето на другата жена. — Той е мъртъв, синът ми е мъртъв, тъй че хич не ми вряскай колко бил безобиден племенникът ти! Да не си посмяла! Това нещо в него е като глист в конски стомах! И няма да излезе…

— Ще излезе! — Отново си възвръщаше самообладанието и гласът й вече звучеше съвсем спокойно. — Ще излезе.

Ками поохлаби хватката си, но в погледа й се четеше недоверие.

— Как? Кога?

Но преди Одри да успее да отговори, Ким заяви:

— Чувам бръмчене. Като от електрически мотор. — Тя извиси разтреперан глас: — Боже, връщат се.

Вече и Джони ги чуваше. Това бе вече познатото бръмчене, но този път ехтеше по-силно. По-заплашително. Плъзна поглед към вратата на избата и заключи, че сигурно е прекалено късно да се крият долу, особено с двете спящи деца в килера.

— На пода — извика. — Всички на пода.

Забеляза как Синтия хвана Стив за ръка и му посочи килера. Той кимна и се запътиха натам да скрият децата със собствените си тела.

Бръмченето се усилваше.

— Молете се — изведнъж каза Белинда. — Всички да се молят.

Джони се страхуваше прекалено много, за да се моли.

Забелязах нещо интересно, което би могло да се окаже сигурен признак за това в даден момент кой от двамата командва тялото, което споделят. И двамата много държат на кукличката Касандра Стайлс, но при Так всичко е на сексуална основа. Гали пластмасовите й гърди и стиска пластмасовите й крака. Преди два дни го заварих на стълбите — имаше ерекция (човек трудно би могъл да не я забележи, като се има предвид как по цял ден ходи само по гащи). А и фактът, че ме принуждава да нося дрехи като на Каси и ме накара да си боядисам косата в същия червен цвят (с отвратителен оттенък), не убягва от вниманието ми.