Сет, от друга страна… когато е Сет, понякога гушка кукличката, гали я по твърдата червена коса или целува страните й. Въобразява си, че това е майка му. Не зная откъде зная това — просто го зная.
Трябва да приключвам. Пак се разплаках.
Деспърейшън, Главната улица / Времето на отмъстителите
Както и при предишното нападение, микробусите изникнаха като фантоми, но този път изплуваха не от мъгла, а от облаци пустинен прах, който блести като ламе под лъчите на стария господин Месец.
Най-отпред се движеше розовият „Дрийм Флоутър“ на Каси — зад волана седеше Кенди с тривърхата си кавалерийска шапка, а самата Каси се бе настанила до него. На покрива радарът с формата на сърце енергично се въртеше. Като реклама на покрива на бардак, би казал Джони Маринвил, ако го беше видял, но той не го вижда — лежи до Олд Док на пода в кухнята на Карвърови, сплел длани на тила се здраво стискайки очи; на лицето му е изписано изражението на човек, който очаква да настъпи Армагедон, и то всеки момент.
„Дрийм Флоутър“ не завива откъм Хайъсинт Стрийт — Хайъсинт вече не съществува. Там, където тя минаваше, сега се простира спечена пустиня, в която няма почти нищо… а и по небето в онзи край почти няма звезди. Сякаш когато Създателят е съзрял пустошта на юг от скупчените къщи, почти цялото му Божествено вдъхновение се е изпарило.
„Дрийм Флоутър“ разперва късите си крилца и частично прибира колелата си; после профучава на метър над широките следи от конските коли в праха. Двигателят отмерено пулсира. Като минава покрай „Лейди Дей“ на ъгъла, люковете за стрелба се отварят. Появява се Лора Демот от „Отмъстителите“. Вместо малкия дамски пистолет нежните й ръце стискат карабина. Пушката е най-обикновена ловна двуцевка, но когато Лора натиска спусъка, изстрелът изтрещява оглушително като бомбен взрив. Следва кратък, пронизителен писък, в следващия миг предната фасада на кръчмата избухва. Летящите врати отхвърчат във въздуха и за миг се размахват, напомняйки истински криле. Искрица лизва останалата част от сградата, придвижвайки се с бързината на топлинна вълна, и ако в този миг някой наблюдава отстрани, ще забележи зад горящата кръчма, подобен на призрачно видение или двоен образ на фотографска плака, магазина „От Б до Я“, който също бе разрушен и обгърнат от пламъци.
Зад „Дрийм Флоутър“ следват „Тракър Ароу“ и „Фрийдъм“. Огледалното стъкло на синия микробус се отваря. Колата на Баунти управлява майор Пайк — добър канопалиец, който става лош — но старинната униформа от Гражданската война и шапката са изчезнали (сега ги носи Кенди — отмъстителите винаги си разменят атрибутите, което е част от играта). Майорът отново е облечен в разноцветната униформа на полицаите от бъдещето, но този път не носи шапка и русата му индианска прическа се вижда отлично. На навигаторското място до него седи оня тип с прошарените коси, когото Джони бе забелязал и по-рано — сержант Матис, дясната ръка на Джеб Мърдок, след като капитан Кандъл бе пребит и арестуван.
На мястото на къщата на Коли Ентрейджиън сега се издига шапкарница „Две сестри“, където човек може да си купи „най-изисканото от дамската мода“. Сержантът се привежда навън, прицелва се във витрината на ателието и натиска спусъка. Отново изтрещява оглушителен изстрел, последван от същото протяжно, пискливо свистене, сякаш бомба пропада през гравитационния кладенец право в центъра на земята.
— Кажете им да спрат! — писка Сюзи. — Моля ви се, НАКАРАЙТЕ ГИ ДА ПРЕСТАНАТ!
Горният етаж на „Две сестри“ се взривява сред ураган от дъски, греди, стъкла и гвоздеи. Припламва същата искрица и отзад за миг прозира къщата на Коли с колелото на Кари и завитото с брезент тяло, които трептят като миражи — каквито са сега. После къщата отново се скрива и наблюдателят вижда само шапкарницата (където във филма „Отмъстителите“ за първи път се появява Лора Демот: барманка със златно сърце, която тайно купува плат за неделна рокля), чийто покрив липсва наполовина, а стъклата на всички прозорци са счупени.
Откъм дивата пустош (където сред камъни, идеално заоблени като в рисувано филмче, расте само пелин) на север от Поплър Стрийт, където понастоящем не се намира Беър Стрийт, се задава сребристата патрулна кола на Рути-Тут. На волана е Рути, очите му просветват като светофар; до него седи малкият Джо Картрайт, а на лицето му се мъдри усмивка, която сякаш казва: „Кой би дръзнал да ми се перчи?“; на коленете си държи пушка, украсена с разни футуристични джунджурии. Зад „Рути-Тут“ идва „Джъстис Уегън“, следвана от бръмчащ електрически кошмар. На мъртвешки бледата лунна светлина „Мийтуегън“ изглежда като обвит с черна коприна. Безликият управлява микробуса. На навигаторското място седи графиня Лили, чиито привлекателни очи ярко изпъкват на фона на сивеещото й лице на девица-вампир. Над тях Джеб Мърдок е заел позиция във „войницата на проклятието“. На най-доброто място за стрелба.
Читать дальше