Стивън Кинг - Отмъстителите

— Так е вампир, нали? — попита Джони. — Само че вместо кръв смуче психическа енергия.

Тя кимна.

— Енергията, която използва, се отделя в най-големи количества, когато някой страда. В случая с Бил и семейството му може би някой е бил ранен или е починал в квартала наоколо. Или…

— Или се е появил някой, когото само е можело да нарани — предположи Стив. — Да речем, някой скитник. Най-обикновен стар бездомник с количката си. Бас държа, че е умрял с усмивка.

Одри го изгледа с ужас и тъга.

— Значи знаете.

— Не много, но думите ви потвърждават онова, което зная — отвърна Стив. — Ей там има един такъв. — Неопределено махна с ръка към гората. — Ентрейджиън го позна. Казва, че от началото на лятото досега го е виждал вече два-три пъти на вашата улица. Сигурно е влязъл в обсега на вашия племенник. Но как?

— Не зная. Сигурно ме е нямало.

— А къде сте била? — полюбопитства Синтия. Госпожа Уайлър не й изглеждаше много общителна.

— Няма значение. На едно място, където отивам от време на време. Няма да разберете. Важното е, че Так уби брат ми Бил и цялото му семейство. И за тази цел използва патрулните микробуси на МотоКопс.

— Тогава е изпълнявал соло, но вече свири целият оркестър — отбеляза Джони.

Одри извърна глава и прехапа устни, които изглеждаха сухи и напукани.

— С Хърб го прибрахме при нас и в някакъв смисъл — всъщност в много отношения — никога не съм съжалявала за това решение. Не можехме да имаме деца. А Сет беше толкова обичливо и прекрасно дете…

— Все някой е обичал и тифозната Мери 55 55 Мери Малън, починала през 1938 г., ирландска емигрантка в САЩ, която боледувала от тиф и заразила неизвестен брой хора. — Б.пр. — прозвуча сухият глас на Ками Рийд.

Продължавайки да хапе устни, Одри я погледна, после извърна поглед към Джони, безмълвно молейки за съчувствие. Но той отказваше да й съчувства — не и след всичко, което им се случи, особено след като бе видял обезобразеното лице на Джим Рийд, когато куршумът му пръсна мозъка — но все пак като че ли я разбираше, поне до известна степен. Независимо дали му се нравеше или не.

— През първите шест месеца беше най-хубаво. Макар, разбира се, още тогава да знаехме, че има нещо нередно.

— Водихте ли го на лекар? — попита Джони.

— Нямаше никакъв смисъл. Так щеше да се скрие. Тестовете нямаше да покажат нищо. Почти съм сигурна. А после… след това… като се върнехме вкъщи…

Джони огледа наранената й уста и допълни:

— Той щеше да ви накаже.

— Да. И мен, и… — гласът й стана дрезгав, после съвсем заглъхна и тя продължи шепнешком: — И мен, и Хърб.

— Хърб не се самоуби, нали? — попита Том. — Този Так го е убил.

Тя отново кимна.

— Хърб искаше да избягаме. Так усети това. Освен това откри, че не може да използва Хърб за… за нещо, което искаше. Искаше да прави секс… да има сексуално преживяване… с мен. Но съпругът ми му пречеше. Това го разгневи.

— За Бога! — възкликна Брад.

— Уби Хърб и се зареди с нова енергия. Сет остана единственият му пленник… но му бе напълно достатъчен да не изпусне мен.

— Защото го обичаш — допълни Джони.

— Да, точно така, защото го обичам. — В гласа й не се долавяше упорство, само странен и ужасен срам. Синтия й подаде хартиена кърпичка, но Одри я стисна в юмрука си, сякаш не знаеше какво да я прави. — И тъй, предполагам, че по някакъв начин моята обич е причината за онова, което се случва. Това е ужасно, но вероятно е истина. — Тя извърна разплакани очи към Ками Рийд, която седеше на пода, прегърнала единствения си останал син. — Изобщо не съм предполагала, че ще се стигне дотук. Трябва да ми повярвате. Дори като принуди Хобартови да се изнесат и уби Хърб, все още нямах реална представа каква сила притежава. И за какво може да я използва.

Ками посрещна погледа й, без да продума и дума, но каменното й лице бе лишено от каквото и да било изражение.

— Откакто си отиде Хърб, ние със Сет живеем тихо и кротко — каза Одри. Джони мислено отбеляза, че това е първата директна лъжа в разказа й, макар веднъж-два пъти да му се бе сторило, че преиначава истината. — Сет е на осем години, но училището не представлява проблем. Изпълнявам някои изисквания за домашно обучение и веднъж месечно изпращам попълнен формуляр в щатската образователна комисия. Но това е само формалност. Сет гледа любимите си филми и сериали по хиляди пъти. Това е истинското му образование. Играе в пясъчника. Храни се и изпива мляко с какао в огромни количества. През повечето време беше Сет. Но… през всичките тези месеци… Так се криеше в него. Растеше. Впиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко. Завземаше територии.