Стивън Кинг - Отмъстителите

Търпението на Джони се изчерпа:

— Що не идеш на задната веранда да провериш сама?

— А ти защо се държиш като пълен гадняр? — тросна се Ким. — Дъщеря ми може никога да не се възстанови от тази травма. Изживява истински шок!

— Да не би да е единствената! — отвърна той. — И докато обсъждаме този въпрос…

— Стига, човече, само един бой ни липсва — намеси се Стив Еймс.

И несъмнено бе прав, но на Джони вече изобщо не му пукаше. Заплашително насочи показалец към Ким, която го измери с разярен поглед.

— И докато обсъждаме този въпрос, държа да ти кажа, че следващия път, когато наречеш Белинда Джоузефсън черна кучка, ще ти избия всички зъбки.

— О, Боже, колко ме е страх! — заяде се Ким и театрално забели очи.

— Джон, престани — каза Белинда и го хвана за ръката.

— Престани веднага. Имаме много по-важна работа…

— Тлъста черна кучка — изтърси Ким Гелър. Не гледаше Белинда — каза го на Джони. Очите й продължаваха да пламтят, но на устните й се бе появила усмивка. По-злобна усмивка той не бе виждал през целия си живот. — Тлъста чернилка. — След това посочи с пръст устните и зъбите си, сякаш играеха на отгатване на думи и се опитваше да обясни думата „самоубийство“. Дъщеря й бе зяпнала от изумление.

— И какво? Не чу ли? Хайде де. Ела да ми избиеш зъбките! Искам да видя как ще стане.

Джони тръгна към нея с намерение да изпълни заканата си. Брад го сграбчи за ръката. Стив го стисна за другата.

— Изчезвай, идиотка такава! — сопна се Олд Док. По някакъв начин Ким проумя какво й казват и отвърна със стреснат, замислен поглед. — Изчезвай на секундата.

Тя скочи на крака и дръпна Сюзи. За миг на всички им се стори, че двете ще излязат заедно, но момичето издърпа ръка. Ким посегна към дъщеря си, която продължи да отстъпва назад.

— Какво си въобразяваш? — сопна се Ким. — Отиваме в дневната! Трябва да се махнем от тези…

— Не и аз — бързо поклати глава момичето. — Ти да, но не и аз. Ъ-ъ.

Майка й се втренчи в нея, после извърна поглед към Джони. Лицето й издаваше някакво странно объркване, примесено с омраза.

— Излез, Ким — каза Джони. Още си представяше как й разбива зъбите с юмрук, но яростта му вече стихваше и гласът му звучеше почти спокойно. — Не си на себе си.

— Сюзи? Ела веднага тук. Да се махаме от тези отвратителни хора.

Цялата разтреперана, Сюзи обърна гръб на майка си. Това не променяше мнението на Джони, че момичето е твърде плиткоумно и повърхностно създание… но във всеки случай надминаваше майка си с едно-две стъпала в еволюцията на видовете.

Бавно, като ръждясал робот, Дейв вдигна ръце и я прегърна. Ками като че ли искаше да възрази, но после замълча.

— Добре. — Гласът на Ким отново звучеше ясно и спокойно, сякаш държеше реч насън. — Ако ти потрябвам, ще бъда в дневната. — После потърси с поглед Джони, когото очевидно смяташе за причина за цялото си нещастие. — А ти…

— Престани! — остро я прекъсна Одри. Всички с изключение на Ким, която се шмугна в тъмната дневна, се извърнаха към нея. — Нямаме време за такива дивотии. Може би съществува минимален шанс да се измъкнем, но ако се дърляте като глупаци, всички ще измрем.

— Коя сте вие, госпожо? — попита Стив Еймс.

— Одри Уайлър.

Беше висока, с дълги, стройни като на жребче крака, които съвсем не бяха непривлекателни, но лицето й бе пребледняло и изпито. Напомняше на Джони за израженията на малките Карвърови, които спяха в килера, и изведнъж той се опита да си припомни кога за последен път е виждал Одри и са разменяли по някоя и друга дума. Не успя. Сякаш тя напълно се бе изолирала от непринуденото оживление на улицата.

В мислите му изведнъж изплува стихчето: „Малкото сладко бебе Смити, виждам, хапеш мамините цици.“ После си припомни микробусите, разхвърляни по пода у Уайлърови през онзи следобед, когато със Сет гледаха „Бонанза“. Това му бе достатъчно и мигновено всичко започна да му се изяснява. Бандити с вид на кинозвезди. Майор Пайк, добрият „извънземен“, който е станал лош. Пейзажите от Дивия запад. Най-вече това. „Той обожава старите уестърни — бе обяснила Одри. Докато говореше, си играеше с някои от фигурките като човек, който премята предмети из ръцете си, защото е нервен. — «Бонанза» и «Стрелците» са му любимите, но гледа всичко, което пускат по кабелната. Стига да има коне, разбира се.“

— Племенникът ти, нали, Одри? Това е работа на Сет.

— Не. — Тя вдигна ръка и избърса насълзените си очи. — Не на Сет, а на нещото, което се намира вътре в него.