• Пожаловаться

Стивън Кинг: Слънчевото куче

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Кинг: Слънчевото куче» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Слънчевото куче: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Слънчевото куче»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Стивън Кинг: другие книги автора


Кто написал Слънчевото куче? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Слънчевото куче — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Слънчевото куче», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Господин Деливън гледаше сина си с изражение, което представляваше смесица от обич и яд.

— Виж, Кев — апаратът е твой. Никой не спори за това. Можеш да правиш каквото искаш с него. Но…

— Татко, не се ли интересуваш поне малко защо прави това, което прави?

— Не — каза Джон Деливън.

Сега беше ред на Кевин да извърти очи. През това време госпожа Деливън гледаше ту единия, ту другия като някой, който се наслаждава на много добър тенис мач. Това не беше далеч от истината. Тя беше прекарала години да гледа как синът й и съпругът й се зъбят един на друг. И това все още не й беше омръзнало. Понякога се чудеше дали ще открият всъщност колко са еднакви.

— Е, аз искам да помисля върху това.

— Добре. Просто исках да знаеш, че утре мога да отида до „Пени“ и да сменя това нещо — ако ти искаш и те са съгласни да заменят една счупена стока, това е всичко. Ако искаш да то задържиш, пак добре. Измивам си ръцете. — Той бързо избърса ръцете си една о друга, за да поясни.

— Предполагам, че не искате моето мнение — каза Мег.

— Точно така — каза Кевин.

— Разбира се, че го искаме, Мег — каза госпожа Деливън.

— Аз мисля, че това е свръхестествен апарат — каза Мег. Тя ближеше сладолед от лъжицата си. — Мисля, че това е Знамение.

— Абсолютна глупост — изведнъж каза господин Деливън.

— Не, не е — каза Мег. — Това е единственото обяснение, което пасва. Ти просто не мислиш така и затова не вярваш. Ако до теб долети призрак, ти даже няма да го видиш. Какво мислиш, Кев?

За момент Кевин не отговори — не можа да отговори. Той се чувстваше, сякаш беше светнала още една светкавица — този път зад очите му, а не пред тях.

— Кев? Събуди се, Кевин!

— Мисля, че може да имаш известно право, мишле — каза той бавно.

— О, мили Боже — каза Джон Деливън и стана. — Това е отмъщението на Фреди и Джейсън — детето ми мисли, че апаратът е обитаван от духове. Аз отивам да си лягам, но преди да тръгна, искам да кажа още само едно нещо. Апарат, който прави една и съща снимка отново и отново — особено нещо обикновено като на тези снимки — това е една скучна проява на свръхестественото.

— Все пак… — каза Кевин. Държеше снимките като съмнителни карти при игра на покер.

— Мисля, че е време всички да си лягаме — каза бързо госпожа Деливън. — Мег, ако ти наистина искаш да догледаш този шедьовър на киното, можеш да го направиш утре сутринта.

— Но той е почти свършил  — извика Мег.

— Аз ще се кача с нея, мамо — каза Кевин и двамата се качиха след петнайсет минути, след като се бяха освободили от злонамерения Чъки (поне до продължението). Но Кевин не можа да заспи лесно тази нощ. Той лежа буден в спалнята си, заслушан в силния летен вятър, шумолящ в листата като шепнещ разговор, и мислеше кое може да накара един апарат да прави една и съща снимка отново и отново и какво може да значи подобно нещо. Тъкмо беше започнал да потъва в сън, когато осъзна, че е взел решение — щеше да задържи полароидното „Слънце“ поне още малко.

„Той е мой“ — отново си помисли Кевин. Обърна се на другата страна, затвори очи и след четирийсет секунди беше заспал дълбоко.

ГЛАВА 2

Сред тиктаканията на поне петдесет хиляди часовника, но без това въобще да го смущава, Реджиналд Мерил, по прякор Пап, гледаше с помощта на лъч светлина, дебел колкото молив и излизащ от устройство, доста по-тънко от лекарска слушалка, в полароида „Слънце 660“ на Кевин, а самият Кевин стоеше до него. Очилата на Пап, които не му трябваха за работа отблизо, бяха вдигнати върху плешивото теме на главата му.

— Ъхъ — каза той и изключи светлината.

— Значи ли това, че знаете какво му е? — попита Кевин.

— Не — каза Пап Мерил и затвори отделението за филм на „Слънце“-то, което сега беше празно.

— Нямам представа — и преди Кевин да успее да каже още нещо, часовниците започнаха да бият четири часа и за няколко секунди разговорът, макар и възможен, изглеждаше абсурден.



„Искам още да го обмисля“ — беше казал той на баща си вечерта, когато беше станал на петнайсет — преди три дни — и това беше изявление, което беше изненадало и двамата. Като дете той беше станал известен с това, че не обмисляше нещата и в сърцето си господин Деливън беше стигнал до убеждението, че никога няма да обмисля нещата — независимо от това дали трябва да го прави, или не. Тях двамата ги привлече идеята, както става често с баща и син, че поведението им и съвсем различните, им начини на мислене никога няма да се променят и така те фиксираха отношенията си веднъж завинаги… а така и детството щеше да продължава вечно. — „Искам още да го обмисля“ — в това изявление имаше един цял свят на потенциална промяна.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Слънчевото куче»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Слънчевото куче» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
Отзывы о книге «Слънчевото куче»

Обсуждение, отзывы о книге «Слънчевото куче» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.