• Пожаловаться

Стивън Кинг: Слънчевото куче

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Кинг: Слънчевото куче» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки

Слънчевото куче: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Слънчевото куче»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Стивън Кинг: другие книги автора


Кто написал Слънчевото куче? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Слънчевото куче — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Слънчевото куче», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Готово — каза Кевин със същия престорено-безцеремонен-но-не-съвсем-такъв тон, с който Нийл Армстронг беше съобщил за своята първа стъпка на повърхността на луната.

— Защо не се съберете всички заедно?

— Мразя да ме снимат! — изкрещя Мег и закри лицето си с театрален протест и с удоволствие, което само момичетата под тринайсет години и наистина лошите актриси могат да покажат.

— Хайде, Мег — каза господин Деливън.

— Не бъди гъска, Мег — каза госпожа Деливън. Мег махна ръцете си (и протеста си) и тримата се наредиха зад масата с намалялата торта на преден план.

Кевин погледна през визьора.

— Приближи се малко към Мег, мамо — каза той и посочи с лявата си ръка. — Ти също, татко. — Този път той посочи с дясната си ръка.

— Притискате ме! — каза Мег на родителите си. Кевин сложи пръста си на копчето, което щеше да включи апарата, и тогава си спомни, че бегло беше зърнал една бележка в инструкциите — колко лесно било да отрежеш главите на хората на снимката. „Без глави“ — си помисли той и това щеше да бъде смешно, но кой знае защо почувства леко щипване в кръста, което отмина и беше забравено почти преди да го беше забелязал.

Той малко повдигна апарата. Така. Всички бяха в рамката.

— Добре! — изпя той. — Усмихнете се и кажете „ко-пе-ле“!

— Кевин! — извика майка му.

Баща му се пръскаше от смях, а Мег скърцаше с някакъв лудешки кикот, който даже и лошите актриси не съчиняват често; единствено момичетата на възраст между десет и дванайсет притежават правата над този смях.

Кевин натисна бутона.

Светкавицата, захранвана от батерията в кутията за филма, за миг обля стаята с добродетелна бяла светлина.

„Той е мой“ — помисли си Кевин и това трябваше да бъде върховният момент на неговия петнайсети рожден ден. Вместо това от тази мисъл се върна одевешното странно леко пощипване. Този път беше по-забележимо.

Апаратът изшумя — неща между писък и бръмчене, звук труден за описване, но все пак достатъчно познат на повечето хора: звукът на фотоапарат полароид, който изцърква нещо, което може да не е изкуство, но често върши работа и почти винаги предизвиква моментална радост.

— Дай да го видя! — извика Мег.

— Успокой се, кифличке — каза господин Деливън. — Трябва им малко време, за да се проявят.

Мег гледаше към твърдата сива повърхност на това, което все още не беше фотография, с прехласнатото внимание на жена, вторачена в кристалното кълбо на гадателка.

Останалата част от семейството се събра наоколо й прояви същото тревожно усещане, което се беше появило и при церемонията по Зареждането на Апарата: натюрморт на Американското Семейство, което си е поело дъх и позира.

Кевин почувства как в мускулите му се прокрадва ужасно напрежение и този път нямаше никакъв начин да не му обърне внимание. Не можеше да си го обясни… но то беше там. Той не можеше да откъсне очи от плътния сив квадрат вътре в бялата рамка, в който щеше да се побере снимката.

— Мисля, че се виждам! — извика Мег радостно. После, миг по-късно: — Не. Май че не. Мисля, че виждам…

Те гледаха в пълна тишина как сивото се изчисти, както се смята, че правят мъглите в кристалното кълбо на гадателя, когато вибрациите или чувствата, или каквото и друго да са, си дойдат на място, и накрая видяха снимката.

Господин Деливън пръв наруши мълчанието.

— Какво е това? — попита той, без да се обръща конкретно към никого. — Някаква шега?

Кевин беше оставил безучастно апарата на масата, доста близо до ръба, за да гледа проявяването на снимката. Мег видя каква е снимката и отстъпи назад. Изразът на лицето й не беше нито израз на ужас, нито израз на страхопочитание, а просто израз на обикновена изненада. Когато се обърна към баща си, тя вдигна едната си ръка. Вдигащата се ръка удари апарата и го бутна от масата на пода. Госпожа Деливън беше загледана в появяващата се снимка в транс, изразът на лицето й беше като на жена, която е дълбоко озадачена или която чувства началото на мигрена. Звукът от удара на апарата в пода я сепна. Тя издаде лек вик и се отдръпна, като закачи крака на Мег и изгуби равновесие. Господин Деливън посегна да я хване, като бутна Мег, която беше все още между тях, отново напред доста силно. Господин Деливън не само хвана жена си, но го направи с някаква грация — за момент от тях наистина можеше да стане хубава снимка: мама и татко, показвайки, че все още знаят да се ухажват, хванати в края на едно въодушевено танго, тя с ръка, вдигната нагоре, и силно извит гръб, а той — наведен над нея в онази двусмислена мъжка поза, която, когато се отдели от контекста, може да изглежда или като молба, или като страст.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Слънчевото куче»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Слънчевото куче» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Стивън Кинг
Отзывы о книге «Слънчевото куче»

Обсуждение, отзывы о книге «Слънчевото куче» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.